Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Здесь есть возможность читать онлайн «Дан Симънс - Триумфът на Ендимион» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Триумфът на Ендимион: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Триумфът на Ендимион»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Триумфът на Ендимион — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Триумфът на Ендимион», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Към още живот — отвърна Енея. — Животът обича живота. Съвсем просто е. Но което е още по-удивително, неживотът също обича живота… и иска да го постигне.

— Не разбирам — признах. Енея кимна.

— На Старата Земя преди Хеджира… през двайсетте години на двайсети век… в националната държава на име русия живял геолог, който разбирал тези неща. Казвал се Владимир Вернадски и той измислил думата „биосфера“, която — ако нещата се развият така, както смятам аз — скоро би трябвало да придобие ново значение и за двама ни.

— Защо?

— Ще видиш, приятелю — отвърна тя и ме докосна по ръката. — Така или иначе, през 1926-а Вернадски написал: „Когато бъдат привлечени в потока на живата материя, атомите не я напускат доброволно“.

За миг се замислих. Не разбирах много от наука — познанията ми произхождаха от Баба и талиезинската библиотека, — но това ми се струваше логично.

— Този принцип бил изразен по-научно преди хиляда и двеста години и е известен като „Закон на Доло“ — продължи Енея. — Според него еволюцията не се връща назад… случаи като с китовете от Старата Земя, които се опитали отново да се превърнат в риби, след като били живели като сухоземни бозайници, са просто редки изключения. Животът се движи напред… и постоянно открива нови ниши, които да заеме.

— Да — казах аз. — Като, например, когато човечеството напуснало Старата Земя на семенните си кораби и съдове с хокингови двигатели.

— Не точно — възрази тя. — На първо място, ние сме го направили най-вече под влияние на Техноцентъра и заради факта, че Старата Земя загивала с онази черна дупка в ядрото й… също дело на Техноцентъра. Второ, заради хокинговия двигател ние сме можели да скочим през нашия ръкав на галактиката и да открием нови подобни на Земята светове, намиращи се високо по скалата на Солмев… повечето от които все пак сме тераформирали и засели с форми на живот от Старата Земя, започвайки с бактериите и червеите в почвата, за да стигнем до патиците, които ти някога си ловувал в хиперионските блата.

Кимнах. Но си мислех: „А как иначе е трябвало да постъпим като вид, пътуващ в космоса? Какво лошо има в това да идеш на място, което прилича и мирише на собствения ти дом… особено когато домът ти вече го няма, за да се върнеш?“

— В наблюденията на Вернадски и закона на Доло има нещо по-интересно — каза Енея.

— Какво, хлапе? — попитах, като все още си мислех за патиците.

— Животът никога не отстъпва.

— Какво означава това? — Разбрах го веднага, щом зададох въпроса си.

— Да — кимна приятелката ми, видяла, че съм се досетил. — Когато стъпи някъде, животът остава там. Където и да е… сред арктическия студ, в замръзналата пустиня на Стария Марс, в кипящи горещи извори, на вертикална скала като тук на Тян Шан, дори в програми със самостоятелен интелект… Когато пристъпи през прага, животът завинаги остава вътре.

— И какво означава това?

— Просто, че оставен на собствените си механизми… които са изключителни… животът някой ден ще изпълни вселената — отвърна Енея. — Отначало ще покрие със зеленина галактиката, после ще се прехвърли в съседните купове и галактики.

— Това е смущаваща мисъл — отбелязах аз. Тя спря, за да ме погледне.

— Защо, Рол? Аз мисля, че е прекрасна.

— Зелени планети съм виждал — отвърнах аз. — Мога да си представя и зелена атмосфера, но все пак е странно. Енея се усмихна.

— Не е задължително да са само растения. Животът се адаптира… птици, мъже и жени с летящи машини, ние с теб с парапланерите, хора, адаптирали се към полет…

— Това все още не се е случило — прекъснах я аз. — Но всъщност исках да кажа, хм, да съществува зелена галактика, с хора, животни и…

— И живи машини — допълни Енея. — И с андроиди… изкуствен живот в хиляди форми…

— Да, хора, животни, машини, андроиди, каквото и да е… за тази цел ще трябва да се адаптираме към космоса… Не виждам как…

— Но ние вече сме се адаптирали — заяви тя. — И не след дълго ще се адаптират още.

Стигнахме до следващата почивка и спряхме задъхани.

— Какви други посоки има в еволюцията, на които ние не сме обръщали внимание? — попитах, когато отново започнахме да се изкачваме.

— Постоянно увеличаващо се многообразие и сложност — отговори Енея. — Учените векове наред спорят за тези посоки, но няма съмнение, че еволюцията благоприятства — като цяло — и двете особености. От които по-важно е многообразието.

— Защо? — пак попитах. Енея вече трябва да се бе уморила от този въпрос. Бях като тригодишно дете.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Триумфът на Ендимион»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Триумфът на Ендимион» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Дан Симънс
Дан Симънс - Олимп
Дан Симънс
Дан Симънс - Илион
Дан Симънс
Дан Симънс - Кухият човек
Дан Симънс
Дан Симънс - Куфарът
Дан Симънс
Дан Симънс - Ужас
Дан Симънс
Дан Симънс - Петата купа
Дан Симънс
Отзывы о книге «Триумфът на Ендимион»

Обсуждение, отзывы о книге «Триумфът на Ендимион» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x