Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Сцената ми напомняше за нещо — някакъв неотдавнашен образ — и ми трябваше само минута, за да се сетя: намаляването на скоростта в продължение на четирийсет АЕ в тази звездна система, когато корабът ми показваше холоси на слънцето тип О с неговите единайсет орбитиращи планети, два астероидни пояса и безчет комети. Енея определено беше слънцето в тази система и всички мъже и жени в стаята орбитираха около нея като световете, астероидите и кометите в корабните холоси.

Облегнах се на бамбуков стълб и погледнах към А. Бетик на лунната светлина.

— Тя трябва да внимава — тихо казах на андроида, — иначе ще започнат да се отнасят с нея като с божество. А. Бетик съвсем леко кимна.

— Те не смятат г. Енея за божество, г. Ендимион — промълви той.

— Добре. — Прегърнах андроида през рамо. — Добре.

— Обаче — прибави синьокожият мъж, — въпреки усилията й да ги убеди в противното, мнозина от тях започват да вярват, че е Бог.

Вечерта, в която двамата с А. Бетик донасяме новината за пристигането на Мира, Енея оставя дискусионната си група, идва на прага при нас и напрегнато слуша.

— Според Чим Дин Далай лама им е позволил да останат в старата гомпа при Езерото на видрите — казвам аз, — в сянката на Шивлинг.

Енея не отвръща нищо.

— Не им е позволено да използват летящите си машини — продължавам аз, — но имат право да обикалят навсякъде из провинцията. Навсякъде.

Енея кимва.

Иска ми се да я хвана и разтърся.

— Това означава, че скоро ще чуят за теб, хлапе — рязко добавям аз. — След седмици — навярно дори след дни тук Ще се появят мисионери, които ще започнат да шпионират и ще пратят съобщение в анклава на Мира. — Въздъхвам. — Мамка му, ще имаме късмет, ако са само мисионери, а не войници.

Енея мълчи още цяла минута. После казва:

— Вече имаме късмет, че това не е Комисията за спразедливост и мир.

— Какво е това? — питам аз. Тя е споменавала за тази комисия и преди. Енея поклаща глава.

— В момента няма значение, Рол. Трябва да имат някаква друга работа тук, освен да… освен да прочистват друговерците.

През първия ми ден тук Енея ми е разказала за борбата в и около космоса на Мира — палестинско въстание на Марс, в резултат на което Мирът се е евакуирал от тази планета и я обстрелва с ядрени бомби от орбита; бунтове на свободни търговци в Териториите на Ламбъртовия пръстен и на Mare Infinitum; постоянни стълкновения на Иксион и на десетки други светове. С огромните си бази на мирския флот и безбройни барове и бордеи Ренесанс Вектор гъмжал от слухове. И тъй като повечето от корабите на мирския флот сега били архангели с гидеонови двигатели, новините обикновено закъснявали само с няколко дни.

Един от най-интригуващите слухове, които Енея чула преди да пристигне на Тян Шан, бил, че поне един от тези кораби клас „архангел“ се разбунтувал, избягал в космоса на прокудените и сега извършвал набези в космоса на Мира, за да напада конвои на Търговския мир — обездвижвайки товарните кораби, без да ги унищожава — и да пречи на спецчастите на мирския флот, готвещи се да атакуват прокудените отвъд Великата стена. През последните седмици от престоя на Енея и А. Бетик на Ренесанс Вектор се разпространил слух, че флотските бази били в опасност. Други слухове предполагали, че в системата Пацем се съсредоточават големи флотски подразделения за защитата на Ватикана. Каквото и да беше вярно в разказите за разбунтувалия се кораб „Рафаил“, неоспорим факт бе, че набезите му с години са задържали кръстоносния поход на Негово светейшество срещу прокудените.

Но в момента това не ми се струва от значение, докато чакам реакцията на Енея към новината за пристигането на Мира на Тян Шан. „Какво ще правим сега? — чудя се аз. — На друг свят ли ще се телепортираме?“ Вместо да постави въпроса за бягство, тя казва:

— Далай лама ще приветства мирските представители на официална церемония.

— И какво от това? — питам след миг.

— Трябва да се погрижим да получим покана — отвръща Енея.

Съмнявам се, че челюстта ми буквално увисва, но поне усещането ми е такова.

Енея ме докосва по рамото.

— Аз ще се погрижа за това — продължава тя. — Ще разговарям с Чарлз Чи-кяп Кемпо и Кемпо Нга Уанг Таши Да ни включат сред поканените на церемонията.

Действително загубвам дар слово, докато тя се връща обратно при дискусионната си група, която тихо я очаква под меката светлина на фенерите.

Чета тези думи на микропергамента и си спомням, че ги написах през последните си дни в шрьодингеровата котешка кутия, орбитираща около Армагаст, спомням си, че ги написах припряно, убеден, че законите на вероятността и квантовата механика скоро ще изпуснат цианида в моята малка вселена и се удивлявам на сегашното време на разказа. После си спомням причината за това.