Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Четирийсет години след осемдесетбайтовата а-клетка на Том Рей хората свикнали да разговарят и взаимодействат по други начини с безбройните изкуствени форми на живот в автомобилите, офисите, асансьорите им… дори в телата им, докато медицинските монитори и протошунтове се приближавали към истинската нанотехнология.

Някъде през този период започнало самостоятелното съществуване на Техноцентъра. Човечеството било проумяло — както се оказало, съвсем правилно, — че за да е ефикасен, изкуственият живот и интелект трябва да е самостоятелен. Че трябва да еволюира и варира също като органичния живот на планетата. Така и станало. По същия начин, по който биосферата обграждала планетата, свръхживотът обгърнал света в жива инфосфера. Техноцентърът еволюирал не само като абстрактна същност в информационния поток на мрежовата инфосфера, но и сред бръзките между милиарди малки, самостоятелни, управлявани от чипове микромашини, изпълняващи тривиалните си задачи в човешкия макросвят.

Човечеството и многоликата еволюираща същност на Техноцентъра скоро заживели в симбиоза, също като акациите и мравките-мародери, които пазят, почистват и разпространяват това дърво, представляващо техен единствен източник на храна. Този процес е известен като „коеволюция“ и хората възприемат концепцията на клетъчно равнище, тъй като огромна част от органичния живот на Старата Земя се появил и оптимизирал в резултат на взаимна коеволюционна игра. Но там, където човешките същества виждали удобна за тях симбиоза, първите ИИ същности виждали — били в състояние да виждат — само нови възможности за паразитиране.

Компютрите можели да се изключват, софтуерните програми можели да се трият, но кошерният ум на прото Техноцентъра вече бил проникнал във възникващата инфосфера и тя можела да се изключи единствено от планетна катастрофа.

Накрая Техноцентърът предизвикал тази катастрофа с Голямата грешка от ’08-а, но не и преди да разнообрази собствената си среда и да се разпространи извън планетата.

Извършвани и разбирани единствено от усъвършенствани елементи на Техноцентъра, първите експерименти в областта на хокинговия двигател разкрили съществуването на реалността на пространството на Планк или Празнотата, Която Обвързва. Тогавашните ИИ от Техноцентъра — с основана на ДНК вълнова форма в структурно отношение, задвижвани от генни алгоритми — построили първите кораби с хокингови двигатели и започнали разработването на телепортаторната мрежа.

Човешките същества винаги са смятали хокинговия двигател за пряк път през времето и пространството — осъществяване на старите им мечти за свръхдвигател. Те възприемали телепорталите като удобни дупки през пространство/времето. Тази човешка представа била породена от собствените им математически модели и потвърдена от най-мощните компютърни ИИ на Техноцентъра. И била пълна лъжа.

Пространството на Планк, Празнотата, Която Обвързва, е многоизмерна среда със своя собствена реалност и — както скоро щял да научи Техноцентърът — топография. Хокинговият двигател не бил и не е никакъв двигател в класическия смисъл на думата, а входно устройство, което докосва топографията на пространството на Планк, само колкото да промени координатите в четириизмерния пространствено/времеви континуум. От друга страна телепорталите позволяват действително навлизане в Празнотата, Която Обвързва.

За хората тази реалност била очевидна — влизане през дупката в пространство/времето на едно място и мигновено излизане през втора телепортаторна дупка на друго. Моят чичо Мартин имаше телепортален дом със стаи на десетки различни светове. Телепорталите създали хегемонийската Мрежа на световете. Друго изобретение, векторното предаване — по-бърза от светлината комуникативна среда, — позволявало мигновена връзка между звездните системи. Били изпълнени всички условия, необходими за появата на междузвездно общество.

Но Техноцентърът не бил усъвършенствал хокинговия двигател, телепортатора и векторното предаване за благото на човечеството. Всъщност, Техноцентърът не бил усъвършенствал каквото и да е, свързано с Празнотата, Която Обвързва.

Още от самото начало той знаел, че хокинговият двигател е само неуспешен опит за проникване в пространството на Планк. Разбирал, че преминаването на космически кораб през него може да се сравни с плаване на кораб в океан чрез взривяване на поредица от експлозии под кърмата му и предизвикване на вълни. Примитивно и резултатно, но изключително неефикасно. Техноцентърът знаел, че въпреки всички външни признаци за противното и въпреки твърденията му, че ги е създал, в Мрежата на световете нямало милиони телепортали… а само един. Всички телепортатори всъщност представлявали един-единствен вход в пространството на Планк, манипулиран в пространство/времето така, че да осигури действена илюзия за много врати. Ако се опитал да обясни истината на човечеството, Техноцентърът можел да използва аналогията с бързо местене на лъч на лазерно фенерче в затворено помещение, при което източникът на светлина е един-единствен. Но ИИ никога не си направили труда да обяснят това… всъщност, те до ден днешен го пазят в тайна.