Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Тези въпроси ще обсъдим някой друг път.

В деня, след като научаваме за появата на Мира, аз дялам камък на най-високото скеле.

През първия ден след пристигането си ми се струва, че Рахил, Тео, Джигме Норбу, Джордж Тсаронг и другите се съмняват дали ще успея да заслужа оставането си на строежа на Хсуан-кунг Ссу. Признавам, че самият аз хранех подобни колебания, докато наблюдавах тежкия труд, който кипеше тук. Но след няколко дни обучение по катерене, проявявам желание да работя и ми се дава възможност Да се проваля. Не се провалям.

Енея знаеше за чиракуването ми при Аврол Хюм, когато не само оформяхме терените в огромните имения на Клюна, но и дялахме камък и дърво за екстравагантните сгради и мостове, беседки и кули. Това ми беше от полза тук и две седмици по-късно се издигнах от общ работник до избраната група от каменоделци на най-високите платформи. Проектът на Енея предвиждаше най-високите постройки да се издигнат до огромната надвиснала скала и различните проходи и парапети да се вградят в нея. Ето защо сега работим тук, дяламе камък и зидаме тухли за пътя по ръба на нищото. Скелето ни опасно виси над бездната. През последните три месеца тялото ми е станало по-стройно и яко, реакциите ми са по-бързи и преценката ми е по-точна, докато работя на отвесните скални стени върху хлъзгавия бамбук бонзай.

Опитният летец и катерач Ломо Дондруб се е съгласил да се изкачи на върха на надвисналата скала, за да закрепи основите на най-горните метри скеле и през последния час ние с Вики Гросели, Ким Байунг-Сун, Харуюки Отаки, Кенширо Ендо, Чангчи Кенчунг, Лабсанг Самтен и още неколцина тухлари и зидари наблюдаваме как Ломо се движи без осигурителни въжета по скалата. Той прилича на легендарната муха от Старата Земя — яките му ръце и крака се сгъват под тънката материя на катераческото му облекло, през цялото време имат три опорни точки по хлъзгавата вертикална стена и свободната му длан или стъпало опипом търси и най-малката неравност, върху която да се задържи, и най-тънката цепнатина, в която да забие винт за скелето. Гледката е ужасяваща, но това е привилегия — сякаш сме в състояние да се върнем назад с машина на времето, за да наблюдаваме как Пикасо рисува, как Джордж Уу чете стихове или как Мейна Гладстоун държи реч. Десетина пъти съм сигурен, че Ломо ще се олюлее назад и ще падне — ще му трябват цели минути, за да достигне отровните облаци долу, — но всеки път той чудотворно се задържа, намира точка на триене или открива пукнатина, в която да пъхне ръка или пръст и да закрепи цялото си тяло.

Накрая Ломо свършва, въжетата са закрепени и увиснали надолу, кабелните точки са фиксирани и той се спуска в стремената си, за да скочи на работната ни платформа като легендарен супергерой. Лабсанг Самтен му подава чаша ледена оризова бира. Кенширо и Вики го потупват по гърба. Нашият майстор дърводелец със засукани мустаци Чангчи Кенчунг запява мръсна възхваляваща го песен. Поклащам глава и се ухилвам като идиот. Денят е чудесен — купол от синьо небе, Свещената планина на Севера — Хенг Шан — ярко блести отвъд облачната бездна и вятърът е умерен. Енея ми е казала, че дъждовният сезон ще настъпи след няколко дни — мусон от юг, носещ месеци дъжд, хлъзгава скала и вероятно сняг, — но в такъв прекрасен ден това ми се струва невероятно и далечно.

Усещам докосване по лакътя и Енея е до мен. През по-голямата част от сутринта тя бе на скелето или висеше на ремъците си на скалната стена, за да контролира каменоделците и зидарите, изграждащи пътя и парапетите.

Продължавам да се хиля от адреналиновия прилив, резултат от наблюдаването на Ломо.

— Кабелите са готови за свързване — казвам аз. — Още три-четири дни и дървеният път тук ще е готов. А след това и последната ти платформа там… — посочвам към ръба на надвисналата скала, — …и voila! Като се изключи боядисването и полирането, проектът ти ще е завършен, хлапе.

Енея кимва, но е очевидно, че мислите й не се въртят около Ломо или предстоящото завършване на труда й.

— Можеш ли да дойдеш за малко с мен, Рол?

Следвам я надолу по стълбите на скелето, стигаме на едно от постоянните равнища и излизаме на каменен перваз. Подплашваме малки зелени птички, които излитат от скална цепнатина.

Оттук Храмът, висящ във въздуха е истинско произведение на изкуството. Боядисаното дърво сякаш блести със собствена, тъмночервена светлина. Стълбищата, парапетите и ажурите са изящни и сложни. Параваните на много от пагодите са отворени и молитвени флагчета, наред със спално бельо, се развяват на топлия вятър. В Храма има осем прекрасни светилища, наредени едно над друго по издигащите се свързващи галерии. Всяка пагода представлява стъпка по Великия осемстепенен път, определен от Буда. Светилищата са подредени по три оси, свързани с трите части на Пътя: Мъдрост, Морал и Медитация. По издигащата се ос от стълбища и платформи на Мъдростта са медитативните светилища за „Правилно разбиране“ и „Правилно мислене“.