Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

По оста на Морала са „Правилната реч“, „Правилното поведение“, „Правилният поминък“ и „Правилното усилие“. До тези последни медитативни светилища може да се стигне само с тежко изкачване по стълба, защото — както ми обясниха през една от първите вечери след пристигането ми Енея и Кемпо Нга Уанг Таши — Буда искал пътят му да е изнурителен и всеотдаен.

Най-високите медитативни пагоди са посветени на съзерцанието на последните две стъпки по Великия осемстепенен път — „Правилното внимание“ и „Правилната меди. тация“. Тази последна пагода, веднага бях забелязал аз гледа само към каменната стена на скалата.

Бях забелязал също, че в Храма няма статуи на Буда. Като дете срещнах думата „будизъм“ в стара книга, взета от библиотеката на мочурищата, и попитах Баба. Тя ми каза само, че будистите почитали и се молели на статуи изобразяващи Буда. Къде бяха те? Бях попитал Енея.

Тя ми обясни, че будистите на Старата Земя се разделяли на две основни групи — хинаяна, „Малката кола“, постара религиозна школа, наречена така от по-разпространените школи махаяна, обявили себе си за „Голямата кола“. Хинаяна изповядвали осемнайсет школи — те смятали Буда за учител и се стремели към съзерцание и изучаване на учението му, вместо да го боготворят, — но по времето на Голямата грешка била оцеляла само една от тях, теравада, при това единствено в отдалечени райони на опустошаваните от болести и глад Шри Ланка и Тайланд, две политически провинции на Старата Земя. Всички други будистки школи, отнесени от Хеджира, принадлежали на махаяна и се съсредоточавали върху почитане на статуи на Буда, медитация, целяща постигане на спасение, носели шафранови роби и други украшения, за които ми бе разказала Баба.

Но на Тян Шан, обясни ми Енея, най-повлияния от будизма свят в Периферията или старата Хегемония, будизмът се върнал към рационалността, съзерцанието, изучаването и внимателния, непредубеден анализ на учението на Буда. Затова в Хсуан-кунг Ссу нямало негови статуи.

Ние спираме в края на този каменен перваз. Под нас се носят и кръжат птици в очакване да си тръгнем, за да могат да се върнат в гнездата си.

— Какво има, хлапе?

— Приемът в Зимния дворец в Потала е утре вечер — отвръща тя. Лицето й е зачервено и прашно от утринната и работа на високото скеле. Забелязвам, че над веждата й има голяма драскотина с малки, тъмночервени капчици кръв. — Чарлз Чи-кяп Кемпо събира официална делегация от не повече от десет души — продължава Енея. — В нея ще участва Кемпо Нга Уанг Таши, разбира се, както и надзирателят Тсипон Шакабра, братовчедът на Далай лама Гяло, брат му Лабсанг, Ломо Дондруб, тъй като Далай лама е чул за успехите му и иска да се запознае с него, Тромо Трочи от Дому като пътуващ търговец и един надзирател като представител на работниците… или Джордж, или Джигме…

— Не мога да си ги представя поотделно — подхвърлям.

— И аз — съгласява се Енея. — Но мисля, че ще трябва да е Джордж. Той може да разговаря. Джигме навярно ще дойде там заедно с нас и ще чака пред двореца.

— Станаха осем — казвам аз.

Енея ме хваща за ръката. Пръстите й са загрубели от работа, но въпреки това, струва ми се, са най-нежните и изящни в познатата вселена.

— Аз съм деветата — отвръща тя. — Там ще се събере огромна навалица — делегации от всички градове и провинции в това полукълбо. Има вероятност да не успеем да се приближим на повече от двайсет метра от когото и да е от Мира.

— Или пък да сме първите, които ще им представят — прибавям аз. — Законът на Мърфи и така нататък.

— Да — потвърждава Енея и усмивката, която виждам, е същата като на моята единайсетгодишна приятелка, замислила нещо дяволито и навярно малко опасно. — Искаш ли да ми бъдеш кавалер?

Въздъхвам.

— За нищо на света не бих го пропуснал.

Вечерта преди приема на Далай лама аз съм уморен, но не мога да заспя. А. Бетик го няма — останал е в Йо-кунг, заедно с Джордж, Джигме и трийсетте товара строителен материал, които трябваше да са тук вчера, но бяха задържани в града заради стачка на носачите. На сутринта андроидът ще наеме нови носачи и ще поведе групата през последните няколко километра до Храма.

Неспокойно се надигам от дюшека си и обличам конопените панталони, избелялата риза, обувките и лекото си термояке. Когато излизам навън, забелязвам светлина на фенер, струяща през матовите прозорци и хартиената врата на пагодата на Енея. Отново работи до късно. Тръгвам внимателно, за да не я обезпокоя като разклатя платформата, и се спускам до главното равнище на Храма, висящ във въздуха.