Димитър Талев - Илинден

— От що да се уплаши? — обади се друга от жените, още доста млада, дигнала напето глава под широката бяла забрадка. Сетне тя въздъхна, може би с някакъв скрит копнеж: — От що ще се плаши, щом е толкова учена…

Чуваха се от всички страни въпроси и всякакви приветливи думи, жените говореха една подир друга сдържано, с непринудена вежливост. Като говореха, те сякаш пееха — такъв беше говорът им, проточен и напевно звучен. Естествена руменина покриваше страните дори на по-старите жени, а повечето от младите бяха красавици, с тъмни очи и вити вежди, с алени устни и лебедови шии, разголени в широките, покрити с червени везби яки на ризите.

— Викат те, учителке — едва я докосна с върха на пръстите си една млада невеста и посочи с поглед: — Старците там…

Живият пръстен около Дона се окъса и тя видя край стената насреща, насядали на дървена пейка, четирима стари мъже, между които беше и Даме Скорнев. Те мълчаливо я гледаха и я очакваха. Младата девойка се отправи нататък с разтуптяно сърце и, види се, смущението й личеше още отдалеко, та Скорнев побърза да я посрещне:

— Ето нашите старей, учителко… се добри люде… Искат да те видят…

Най-старият от тях, дядо Павле Локвенец, с надвесени бели вежди и сухо, но румено лице, сам протегна ръка и Дона чинно я целуна, после тя целуна ръка и на другите двама старци.

— Да си жива… Да си жива, щерко… — отвръщаха й старците един след друг.

След късо мълчание дядо Павле Локвенец каза:

— Каквото е рекъл и уговорил чичко ти Даме, речено е и уговорено. Ние и от дедо владика имаме позволение и дума. Много млада ми се виждаш, учителке, но човек по работата се познава.

Едващо излезе Никола Нешев от затвора и побърза Да свика на съвещание революционния комитет, като да искаше да навакса загубеното време. Двама от членовете не дойдоха на съвещанието — още беше голям страхът след арестите и след сражението в Криводол и те двамата не дойдоха тъкмо от страх — по отказите им се позна и по извиненията.

— Толкова по-добре — изръмжа Нешев. — Така се познава по-добре кои са за работа и кои не са.

Бърз и нетърпелив човек беше той, едвам дочака другарите му да си поприказват за сражението, за затвора пък тия от тях, които бяха задържани.

— Сега — пресече сладкодумните разговори Нешев — ние трябва да продължим борбата си с още по-голема сила, за да знаят агите, че не сме победени и сме още по-силни. Ще подигнем куража и на народа.

— Куража си народът не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всекога, а сега още повече.

Той не даваше да се каже нищо лошо за народа. Йоан Сърчарот, председателят на комитета, както винаги, тръгна пак по средата и пак гледаше издълбоко да подхване:

— Народът, той секак: и ще се уплаши, когато има нещо страшно, и сила ще покаже, когато требва…

Нешев изкриви лице нервно, размаха ръце:

— Все гледаме да се отплеснем… Работа сме се събрали да…

— Е, хайде, хайде… Казвай какво е — побърза да го успокои Сърчарот.

— Пред нас — започна някак тържествено Нешев — се слага една много важна задача, която е одобрена и от Делчев, когато беше тук. От дълго време търпим да се развива в града ни и в околията чужда пропаганда, а се вършат и предателства. — И петимата останали членове на комитета се досещаха какво ще каже той, но Нешев продължи със същия тон: — Ние имаме решение по тоя въпрос, но сега имаме и нови доказателства: от сигурно место узнах, че и за последните арести предателят е бил Панту Кътърка. Стига вече! Той требва да си получи каквото е заслужил отдавна. — Всички спотаиха дъх, да чуят как ще изрече той най-важната дума. Нешев почувствува това очакване, спря се за един миг, но после продължи с още по-голяма сила, махна и с юмрук: — Ние требва да го убием.

И предизвикателно спря гневен поглед върху лицето на Борис Глаушев, който седеше с отпуснати клепки, като да беше замислен за друго нещо, но също слушаше с напрегнато внимание. Той дигна очи и колкото да беше голяма силата на тия светли очи с дълбокия им блясък, Нешев нито мигна, но цял се изчерви. Борис попита:

— Нови ли доказателства? Какви са те?

— Знам от сигурно място, че Панту Кътърка е казал на Етхем ефенди кого от нас да задържат. И знаеш ли кой ми каза? — млъкна за миг Нешев и отеднаж рече: — Баща ти.

Останалите членове на комитета се спогледаха многозначително, поклатиха глави, само Любен Расков гледаше втренчено Бориса Глаушев и чакаше отговора му. Борис каза спокойно: