Димитър Талев - Илинден

— Аз нема да дам съгласието си като член на комитета за убийството на Панту Кътърка, докато не проверя всички доказателства против него. И докато не се убедя още, че той е непоправим или не може да се обезвреди по друг начин. Можем да го прогоним от Преспа, щом е опасен.

— Значи, аз така, на ветъра си приказвам — изчерви се още повече Никола Нешев. — От баща ти знам, чуваш ли, от Лазар Глаушев. Сам Етхем ефенди му е казал. А че Кътърката проповедва сърбоманство и сръбско училище иска да отваря в Преспа — и това ли ще проверяваш?

— Всичко ще проверя.

— Ние пък и без тебе…

— Но, Нешев — намеси се Любен Расков, — тук ние сме като съд и требва да бъдем много справедливи.

Нешев скочи прав:

— Само за сърбоманството да е, пак требва да му вземем главата. Той иска да дели народа, едни срещу други ще ни… а това не го ли знаете вие двамата? Кътърката открито проповедва. И го заплашихме, и… Кътърката не скланя глава, е — ще му я откъснем.

Настана мълчание. Нешев се отпусна сърдито на стола си и столът изскърца остро под него. Борис Глаушев продума, загледан пред себе си:

— Аз искам да проверя всички тия доказателства.

— Ти не си революционер — изръмжа срещу него, Нешев.

Борис нито се помръдна и рече:

— Не искам да бъда убиец. Любен Расков протегна живо ръка:

— нека! Борисе, провери всичко още еднаж, шега ли е? Човешки живот.

— Е, нека, нека… — проточи глас и Сърчарот. Не е шега, разбира се.

— Така не се върши работа! — размаха разперени пръсти Нешев. — Какви са тия бабешки вайкания? Тия нови проверки… Борисе! — подскочи той и викна с изтънелия си глас: — След два дни искам отговора ти След два дни — не повече. Съгласни ли сте?

— Съгласни…

— Съгласни сме — каза и Любен Расков. Борис Глаушев мълчеше. Нешев махна с ръка:

— Ех… И без тебе ще я свършим!

Панту Кътърката беше все тъй самотен човек и сега, след завръщането си от Сърбия, живееше у по-младата си тетка. Бедна беше тя, с няколко дребни деца и повече той се грижеше за прехраната им. Дала му бе тя част от двора си и това лято Кътърката дигна сграда на два ката, с големи стаи, обърнати към улицата. Покри я с нови керемиди, но не можа да я довърши, не му стигнаха пари, тогава каза на майсторите да му стъкмят само една по-малка стая и там се наД стани да живее. Пак се грижеше тетка му за него и пак той хранеше децата й, но живееше отделно в новата, недовършена сграда. И тъкмо леля му и нейният мъж разгласиха първи, че новата сграда ще бъде сръбско училище в Преспа. Стърчеше тя високо в тая крайна махала сред празните, незастроени места и занемарени градини, над пръснатите наоколо къщурки на бедни люде. Тук, най-вече между тия люде, Панту Кътърката търсеше свои привърженици и ученици за новото училище. Раздаваше им златни минцове, за да печели сърцата им. Борис Глаушев отиде направо при него…

Тежки часове настанаха за Борис Глаушев след съвещанието на комитета. Върна се късно през нощта след съвещанието, старите бяха се прибрали в стаята си, той остана сам в своята стая горе. Прекара неспокойна нощ и щом дочу, че старите бяха станали, слезе при тях още по тъмно.

— Ти не спа добре тая нощ, Борко — рече майка му — Чувах как ходиш из стаята. Добре ли си?

— Добре съм, майко… И спах през целата нощ — излъга той, за да не я тревожи. Как би споделил с нея това, което глождеше сърцето му и мозъка му? Той седна при баща си. Ния им донесе кафе. Борис попита: — Казвал ли ти е нещо, татко, Етхем ефенди за Панту Кътърката?

Лазар Глаушев сръбна от кафето си:

— Каза ми, че той, Панту Кътърката, му донасял сичко. Кътърката е шпионин на Етхем ефенди. Ами Кътърката и не крие това, той се хвали, че е съюзник с турците срещу… срещу комитета.

Нямаше кого да пита и разпитва повече Борис — баща му никога няма да каже празна или лъжлива приказка. И той видя, че съдбата на Панту Кътърката е решена. Но не още, не още… Той трябваше да изпита всичко докрай, да не остане нищо да тежи на съвестта му, преди да изрече и той тежката присъда. И пак попита баща си:

— Ами какво знаеш ти за Райко Кутрев, за Алексо Пачев?

— В чаршията се говори, че пак той ги взел на душата си, Кътърката.

— Говори се… — повтори Борис и млъкна.

Той нямаше какво да пита повече. Искаше да чуе баща си и го чу. Лицето му нищо не можеше да скрие и Лазар Глаушев виждаше мъката на сина си. Не беше трудно за стария човек също да се досети защо разпитваше Борис за човек като Панту Кътърката. Крои нещо комитетът за Панту — това е. И старецът бе чул снощи неспокойните стъпки на сина си горе, а ето, дошъл бе той да го пита още по тъмно. Тежко му е, решава нещо против волята си Борис…