Меджлис — съвет.
Кааза — околия.
Дьовлет — държава.
Ищах — апетит.
Кяр — печалба, облага.
Калесник — пратеник, който кани.
Пие миллет — мръсен народ.
Онбашия — десетник, отдельонен началник.
Достлук — приятелство.
Алат — инструмент.
Гит — върви.
Хаирсъз — негодник.
Алтъпатлак — револвер с шест патрона.
Санджак — окръг.
Кувет — сила.
Локмаруху — лекарство, смес от спирт и етер.
Касаба — град.
Ахчия — гостилничар.
Ронка — троха, мъничко късче, от глагола роня.
Кабадаия — който се мисли за юнак.
Чоджукларъм — деца мои.
Баш — глава, главатар.
Бешпатлак — револвер с пет патрона.
Кехая — управител на чифлик, надзирател.
Харам — незаслужено.
Каурин, гяурин — неверник.
Бинбашия — хилядник, дружинен командир.
Вилает — област.
Кьопек — куче.
Ашар — десетък.
Дюлюм — мярка за земя = 920 кв.м.
Хесап — липсва бележка
Мазгал — бойница.
Ландо — затворена кола.
Карадат — Черна гора.
Кумова слама — Млечният път.
Веленце — черга, малко килимче.
Емниет — доверие.
Миралай — полковник.
Джеза — глоба.
Изин — позволение.
Китаб — книга.
Яллия — тлъст, блажен.
Буюрун — заповядай.
Икрам — почит, уважение.
Окумуш — учен.
Мектеб — училище.
Конушмак — общуване, дружба.
Демек — значи.
Инсафлия — милостив.
Джомер — щедър.
Мюлязим — подпоручик.
Дур — стой.
Нишан — орден.
Касела — сандък.
Угоре — Княжество България.
Силях (силяхлък) — кожен пояс за оръжие.
Кятипин — писар, секретар.
Юстене — отгоре, в повече.
Гюнделък — надница.
Сардисам — обсадя.
Гайле — грижа.
Мюдюр — управител на по-малък град, на част от околия.
Мемур — чиновник.
Забит — офицер.
Сюрия — множество, стадо.
Падишахъмъз чок яша! — Да живее нашият падишах!
Алябак — прозвище на турски войник.
Дикел — копачка с два рога.
Дюлбия — бинокъл.
Аллах, аллах! Бисмиляхирахманирахим! — Господи, господи! В името на бога милостивия, състрадателния!
Уджум — вик за настъпление.
Пусат — оръжие.
Ишаллах — божа работа (дай, боже).
Чик дишери бре, кератлар! — Излизайте вън бре, мръсници!
Ким дър бре? — Кой е бре?