Димитър Талев - Илинден

— Чик дишери бре, кератлар! 101 101 Чик дишери бре, кератлар! — Излизайте вън бре, мръсници!

Едващо бяха излезли от каушите, между затворниците се разтича някакво заптие и викаше с прегракнал глас:

— Борис Лазар Глауш? Ким дър бре? 102 102 Ким дър бре? — Кой е бре? Борис Лазар Глауш!

Борис му се обади и заптието го поведе към изхода на затвора. В някаква канцелария там го посрещна жандармерийски офицер, попита го за името му, за родния му град, попита го дали няма някакви вещи в кауша. Не, Борис нямаше нищо — всичко беше на гърба му, той нямаше дори фес на главата си. Тогава офицерът му каза:

— Ти си свободен. — И кимна на заптието: — Изведи го вън, свободен е.

Борис мина през седем врати, следван от заптието. Като излезе от седмата, входната врата на затвора, пред него се отвори необятен простор. Борис се отдалечи бързо от каменните стени на високите крепостни кули и се спря задъхан. Надолу, под нозете му, се простираше многолюдният град, чак до морския бряг в далечината, а още по-нататък блестеше морето сребристосиньо, широко, безкрайно. Целият тоя простор, и небето горе, сияеше в слънчев блясък, до ушите на Борис долиташе като глух, далечен тътнеж шумът на града, тайнственият му говор. Борис се полюшна, не можеше да се държи на нозете си и побърза да седне на един камък, въздъхна:

— Ето освобождението… свободата… Тоя блясък и простор…

Още щом навлезе в големия град, Борис Глаушев намери и свои сънародници между толкова евреи, турци, гърци, които пълнеха улиците. Познаха го първи добрите люде и му заговориха на свой език:

— Затворник си ти?…

Поприбра се Борис с тяхна помощ, поизчисти се и те му извадиха билет за железницата до Битоля.

Когато файтонът издрънка със звънчетата си и спря пред портата на бащиния му дом, показаха се от къщи баща му и майка му — премалели от вълнение и толкова стари вече, та не можеха да изтичат, да полетят към него. Прегърна го старият баща и се разрида, а майка му не знаеше как по-добре да го посрещне и току му поднесе детето, малкия му син. Взе го Борис в ръцете си, а то пораснало вече, дигнало русокоса главица, и бяха го научили двамата стари люде да повтаря:

— Тататата…

Борис веднага забеляза: детето го гледаше с очите на Ружа. То сложи малката си длан на лицето му. От малкото му тяло полъхваше чудно хубаво, свое благоухание. Борис почувствува как проникна до сърцето му топлината на детската ръка и тоя чуден дъх на детското телце. Пробуждаше се в сърцето му ново, непознато досега чувство. Но с това започва вече разказът за Милостивия и четворицата му синове.

© 1953 Димитър Талев

Източник: http://dubina.dir.bg/knigiser.htm

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 21 май 2005 г.

Лека редакция: Борислав, 2006

ОСМО ИЗДАНИЕ, 1980

БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ — СОФИЯ

Редактор Татяна Пекунова

Художник Иван Кьосев

Худ. редактор Елена Маринчева

Техн. редактор Лиляна Димева

Паунка Камбурова Куртева

Цена: подвързия 5,85 лв.; брошура 5,33 лв.

ПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/573]

Последна редакция: 2007-02-18 00:47:03

Редиф — запасен войник.

Керата — долен човек.

Яшмак — покривало за глава у туркините.

Фередже — широка горна дреха без талия.

Измекярка — слугиня.

Кадънгьобек — кадънин пъп, вид тестено сладко.

Чоджум — дете

Онлук — медна монета от десет пари, десетаче.

Юзлук — медна монета от сто пари.

Мангър — медна монета от пет пари, петаче.

Черек — пет гроша.

Меджидия — двадесет гроша.

Деврие — нощна стража, патрул.

Кътърка — пуканка.

Аджамия — неопитен, лекомислен.

Табур — дружина.

Кардаш — брат; кардашлар — братя.

Долап — малка, изолирана килия, карцер.

Ефенди — господин.

Евет — да, тъй.

Юзбаши — стотник, офицерски чин.

Язък — жалко.

Кауш — помещение в затвор, килия.

Падишах — султан.

Пондило — вътрешно помещение в селска къща.

Чифликсайбия — собственик на чифлик, земевладелец.