Стивън Кинг: Бягащият човек

Силен звънец го събуди точно в шест на следващата сутрин. За момент остана объркан, като в мъгла, зачуди се дали Шийла е купила будилник или какво. После се опомни и седна в леглото.

Поведоха ги в групи по петдесет човека в голяма обща баня, където показваха картите си пред камера, охранявана от полицай. Ричърдс влезе в облицована в синьо кабина с огледало, мивка, душ и тоалетна. На лавицата над мивката имаше електрическа самобръсначка, сапун, запечатани в целофан четки за зъби и наполовина използвана паста. На една табелка, пъхната под ъгъла на огледалото, пишеше: „Уважавай тази собственост.“ Някой беше надраскал под нея „Уважавам само задника си!“.

Ричърдс се изкъпа, избърса се с най-горната кърпа от купчината върху казанчето на тоалетната, обръсна се и се среса. Заведоха ги в кафетерията на етажа, където отново показаха картите си. Ричърдс взе поднос и го плъзна по шубера от неръждаема стомана. Дадоха му кутия „Корнфлейкс“, мазна чиния с пържено месо, черпак бъркани яйца, препечена филия, твърда като надгробна плоча от мрамор, половин пинта мляко, чаша рядко кафе (без сметана), пакетче захар, пакетче сол, парче съмнително масло върху къс омазнена хартия.

Той погълна лакомо порцията си като всички останали. За него това беше първата истинска храна от Бог знае колко време насам, различна от парчетата мазна и дебела пица и таблетките, отпускани от правителството. И все пак тя бе някак странно лека, сякаш някакъв вампир — началник-кухня, бе изсмукал вкуса й и оставил само това, което е наистина хранително.

Какво ли закусваха те тази сутрин? Таблетки, приготвени от преработени водорасли. Сухо мляко за детето. Силно отчаяние го погълна изведнъж. Господи, кога ще започнат да виждат пари? Днес? Утре? Следващата седмица? Или и това също е уловка, изпипан трик в името на зрителите?

Той остана на мястото си, забил поглед в празната чиния, докато не се чу звънецът в седем часа, когато всички станаха, за да ги поведат към асансьорите.

…междинно отчитане — минус 093…

На четвъртия етаж събраха групата от петдесет души, в която беше и Ричърдс, в голяма стая без мебели, опасана от пръстен хоризонтални процепи, като пощенски кутии. Отново показаха картите си и вратите на асансьора се затвориха зад тях. Влезе изпит мъж с оредяла коса и емблемата на Игрите (силует на човешка глава, изобразен на фона на прожектор) на престилката.

— Моля, съблечете се и извадете всички ценности от дрехите си — каза той, — след това пуснете дрехите в един от процепите за изгаряне. Ще ви бъдат раздадени комбинезони на игрите — той се усмихна великодушно. — Можете да ги задържите независимо от окончателното решение на комисията за вашето участие.

Чу се мърморене, но всички се подчиниха.

— Побързайте, моля ви — каза мъжът и плясна два пъти с ръце като прогимназиален учител, който обявява край на междучасието. — Предстои ни още много.

— Вие също ли ще участвате? — попита Ричърдс.

Изпитият мъж го погледна с недоумение. Някой отзад се изкикоти.

— Няма значение — каза Ричърдс и измъкна единия си крак от панталона. Извади от дрехите си своите ценности без стойност и набута ризата, панталоните и бельото в процепа. За миг някъде отдолу гладно проблясваха пламъци.

Вратата в другия край на залата се отвори. (Винаги имаше врата в другия край. Мъжете бяха като плъхове в огромен, насочен нагоре, лабиринт. „Американски лабиринт“ — помисли си Ричърдс.) Вкараха големи кошове на колела, означени S, M, L и XL. Ричърдс избра XL заради височината си и очакваше комбинезонът да виси на него като чувал, но той му пасна много добре. Мекият плат прилепваше по тялото, приличаше на коприна, но беше по-здрав. Имаше само един пластмасов цип отпред. Всички комбинезони бяха тъмносини, с емблемата на игрите на десния горен джоб. Когато цялата група ги облече, Ричърдс се почувства сякаш без лице.

— Оттук, моля — каза изпитият мъж и ги въведе в друга „чакалня“. Неизбежният екран на Безплатната телевизия святкаше и гърмеше. — Ще ви извикват в групи по десет души.

Седнаха. След малко Ричърдс се изправи и отиде до прозореца. Навън продължаваше да вали. Улиците бяха мокри, хлъзгави и черни. Зачуди се какво ли прави Шийла.

…междинно отчитане — минус 092…

В десет и петнадесет Ричърдс мина през вратата зад екрана. Над нея висеше друг надпис — „ОТТУК“, допълнен със стрелка. Сега в групата бяха десет. Вървяха един зад друг. Камера провери картите им. В новата зала имаше десет кабинки с по три стени, но този път по-солидни. Бяха облицовани с перфорирани коркови плоскости, които изолираха шума. От скрити говорители се носеше музика. Подът беше покрит с плюшен килим. Ричърдс чувстваше стъпалата си странно от допира с нещо, което не е цимент.