Стивън Кинг: Бягащият човек

— Наведете се напред и разтворете бузите.

Ричърдс се подчини. Облечен в каучук пръст проникна в ректума, изследва го и се отдръпна навън.

— Минавайте нататък.

Той влезе в кабинка със завеси от трите страни, като старите кабинки за гласуване (те бяха премахнати преди единадесет години — замести ги компютърното гласоподаване) и уринира в синя стъкленица. Лекарят я взе и я постави на една метална лавица.

При следващия доктор трябваше да гледа в оптична таблица.

— Четете — каза той.

— Е-А, Л-Д, М, Ф-С, П, М, 3-К, Л, А-Ц, Д-У, С, Г, А…

— Достатъчно. Минавайте нататък.

Влезе в друга „кабинка за гласуване“ и сложи слушалки на главата си. Казаха му да натисне бялото копче, когато чуе звук, и червеното, когато престане да го чува. Звукът беше много висок и слаб, сякаш си успял да чуеш една от онези високочестотни свирки, с които можеш да викаш кучето си. Ричърдс натиска копчетата, докато му казаха да спре.

Претеглиха го. Прегледаха му стъпалата. Сложи си оловна престилка и застана пред флуороскопа. Един лекар, който дъвчеше дъвка и си тананикаше фалшиво някаква мелодия, му направи няколко снимки и записа номера на картата му.

Когато влезе, групата на Ричърдс наброяваше около тридесет мъже. Дванадесет бяха стигнали до края на залата. Някои чакаха до асансьора вече облечени. Други дванадесет бяха отстранени. Един от тях се опита да нападне лекаря, който го провали, но беше повален от полицай с електрическа палка, заредена докрай. Човекът падна като съсечен.

Ричърдс застана пред една ниска маса, където го питаха дали е страдал от около петдесет различни болести. Повечето от тях бяха белодробни. Докторът рязко вдигна поглед, когато Ричърдс каза, че има случай на грип в семейството.

— Съпругата?

— Не. Дъщеря ми.

— Възраст?

— Година и половина.

— Имунизиран ли сте? Не се опитвайте да лъжете! — изведнъж изкрещя лекарят, сякаш Ричърдс вече го лъжеше. — Ще проверим всички данни за здравословното ви състояние.

— През юли 2023-а. Реимунизация през септември 2023-а.

— Минавайте нататък.

Ричърдс изпита внезапно желание да се пресегне над масата и да строши врата на тази гнида. Вместо това продължи напред.

Последният лекар — този път жена, злобна на вид, с ниско подстригана коса и слухов апарат в едното ухо — го попита дали е хомосексуалист.

— Не.

— Арестуван ли сте по обвинение в углавно престъпление?

— Не.

— Имате ли някакви остри фобии? Това означава…

— Не.

— По-добре чуйте определението — каза тя малко снизходително — Това означава…

— Дали имам някакви необичайни и натрапчиви страхове, като например акрофобия или клаустрофобия. Не, нямам.

Тя стисна здраво зъби и за момент изглеждаше, че ще каже нещо остро.

— Употребявате ли и употребявал ли сте халюциногенни или пристрастяващи наркотици?

— Не.

— Имате ли роднини, арестувани по обвинения в престъпления срещу държавата или Телевизионната мрежа?

— Не.

— Подпишете тази клетвена декларация и този формуляр на комисията на игрите, мистър… ъ-ъ, Ричърдс.

Той драсна подписа си.

— Покажете картата си на санитаря и му кажете номера…

Той я остави насред изречението и направи знак с пръст на санитаря със заешките зъби.

— Номер двадесет и шест, Зайо.

Санитарят му донесе нещата. Ричърдс бавно се облече и отиде до асансьора. Анусът му беше раздразнен и пареше, чувстваше се като изнасилен. Усещаше влагата от лубриканта, който лекарят беше използвал.

Когато се събраха всички, вратата на асансьора се отвори. Този път зад бронираното прозорче нямаше никой. Полицаят беше мършав мъж с голяма бенка до носа, който повтаряше монотонно: „Минавайте в края. Моля, минавайте в края.“ Докато вратите се затваряха, Ричърдс успя да види следващата група да влиза от другия край на залата. Докторът с папката се приближаваше към нея. После вратите се затвориха и го скриха от погледа.

Изкачиха се на третия етаж в една полутъмна и огромна обща спалня. Броят и дължината на редиците от походни легла сякаш нямаха край.

Докато излизаха от асансьора, две ченгета ги проверяваха и раздаваха на всеки номера на леглото му. Това на Ричърдс беше 940. На леглото имаше много ниска възглавница и едно кафяво одеяло. Ричърдс се изтегна върху него и остави обувките си да паднат на пода. Краката му стърчаха навън, но не можеше да направи нищо.

Кръстоса ръце под главата си и се загледа в тавана.

…междинно отчитане — минус 094…