Стивън Кинг - Бягащият човек

— Да — отвърна Ричърдс.

Изведнъж отчаянието го надви, мрачно и ужасно. „Носталгия“ — помисли си той, но не беше само това. Беше по-лошо. Всичко изглеждаше объркано и недействително. Цялото му съществуване като че ли се пукаше по шевовете. И лица, които се въртяха — Лафлин, Бърнс, Килиън, Дженски, Моли, Кати, Шийла…

Разтреперан, погледна навън в тъмнината. Моли бе започнал да работи, като си тананикаше някаква стара песен от своето позабравено минало, нещо за очите на Бети Дейвис (коя, по дяволите, беше тази?).

— Бил е барабанист — каза изведнъж Ричърдс. — С онази английска група „Бийтълс“. Мик Маккартни.

— Ех, деца — каза Моли, приведен над работата си. — Това е всичко, което знаете.

…междинно отчитане — минус 077…

Тръгна си от Моли десет минути след полунощ, олекнал с хиляда и двеста долара. Търговецът му беше продал и малко на брой, но много полезни неща — сива перука, очила, подплънки за уста и пластмасови зъби, които леко изменяха линията на устните му.

— И накуцвай леко, докато ходиш — беше го посъветвал Моли. — Без да привлича вниманието. Съвсем леко. Помни, че имаш способността да объркваш хората и трябва да я използваш. Тази песен не я ли помниш?

Ричърдс не помнеше песента.

Според новите документи в портфейла му той беше Джон Грифън Спрингър, търговец на печатащи ленти от Хардинг, четиридесет и три годишен, вдовец. Нямаше квалификация на техник, но това не беше лошо, защото Ричърдс трудно можеше да мине за такъв.

Излезе отново на Робърт стрийт в дванадесет и половина — най-подходящия час да го пребият, оберат или убият, но съвсем неподходящ за незабелязано измъкване. Но все пак беше живял южно от Канала цял живот.

Движеше се на запад и след две мили пресече Канала, малко преди да се влее в езерото. Видя група пияници, сгушени около малък огън, и няколко плъха, но ченгета нямаше. Към един и петнадесет вече пресичаше „ничията земя“ — територията от северната страна на Канала, застроена със складове, евтини ресторанти и пристанищни кантори. В един и половина вече крачеше сред достатъчно хора, тръгнали от един мръсен вертеп към следващия, и спокойно взе такси.

Сега шофьорът не го погледна втори път.

— Летището — каза Ричърдс.

— Готово, мой човек.

Пристигнаха на летището в два без десет. Ричърдс мина, накуцвайки, покрай няколко ченгета, но те не му обърнаха никакво внимание. Купи си билет до Ню Йорк — това беше най-близко до ума. Пътниците бяха около четиридесет, повечето от тях задрямали бизнесмени и студенти. Полицаят в кабинката спа през целия път. След малко и Ричърдс задряма.

Приземиха се в три часа и шест минути. Ричърдс слезе и напусна необезпокояван летището.

В три и петнадесет таксито се носеше по надлеза Линдси. Прекосиха Сентръл парк по диагонал и в три и двадесет Ричърдс потъна в най-големия град на лицето на земята.

…междинно отчитане — минус 076…

Реши да се скрие в „Брант“ — не особено хубав хотел в Ийст Сайд. Тази част на града постепенно навлизаше в нова ера на благоденствие. И все пак „Брант“ се намираше на по-малко от миля от съвсем западналия Манхатън. Докато се регистрираше, той пак си спомни думите на Килиън — „Стой близо до своите хора“.

След като слезе от таксито, отиде пеша до Таймс Скуеър, не искаше да се регистрира в хотел в ранните утринни часове. Петте часа и половина от три и тридесет до девет часа прекара в едно нощно порнокино. Беше умрял за сън, но и двата пъти, когато задряма, го събуди усещането за пръсти, които леко пълзят по вътрешната част на бедрото му.

— Колко време ще останете, сър? — попита администраторът, поглеждайки името на Джон Гр. Спрингър в книгата.

— Не знам — каза Ричърдс, като се опитваше да звучи непринудено. — Нали разбирате, всичко зависи от клиентите.

Той плати шестдесет долара за два дни и взе асансьора до двадесет и третия етаж. Стаята имаше мрачен изглед към реката — мръсната Ийст ривър.

Стаята беше чиста, но неподдържана. Една врата я отделяше от банята и тоалетната и оттам се чуваше постоянният дразнещ шум от повреденото казанче. Ричърдс не можа да го отстрани дори когато намести поплавъка.

Качиха му закуската — яйца на очи върху препечена филия, портокалов сок, кафе. Ричърдс посрещна приветливо момчето с подноса и му остави бакшиш. Когато свърши със закуската, той извади видеокамерата и я разгледа. Точно под визьора беше поставена малка метална табелка с надпис „ИНСТРУКЦИИ“. Ричърдс зачете: