Стивън Кинг - Бягащият човек

Моли държеше заложна къща на Док стрийт и всеки, който имаше достатъчно пари за пръскане, можеше да си купи оттам истинска палка, рязана пушка, автомат, хероин, Пуш, кокаин, женски дрехи с мъжка кройка за педерасти, изкуствена жена от стирофлекс и дори истинска проститутка, ако няма пари за стирофлекс, адреса на поне едно от трите места, където в момента се играе на зарове, настоящия адрес на някой пътуващ клуб за перверзни и стотици други незаконни неща. А ако Моли няма това, което търсите, той ще го поръча за вас.

Включително фалшиви документи.

Когато отвори прозорчето на вратата и видя кой е отвън, Моли се усмихна учтиво и каза:

— Защо не си продължиш пътя, приятел? Не те познавам.

— Нови долари — отбеляза Ричърдс, но сякаш на себе си.

Последва пауза. Ричърдс изучаваше маншета на ризата си, като че ли не го беше виждал никога преди. После Моли освободи резетата и ключалките бързо, сякаш се страхуваше, че Ричърдс може да реши нещо друго. Влязоха в жилището на Моли зад магазина. Бяха застанали в един лабиринт от стари вестници, крадени музикални инструменти, фотоапарати и кутии с бакалски стоки от черния пазар. Моли трябваше да бъде нещо като Робин Худ — никой собственик на заложна къща южно от Канала не се задържаше дълго в бизнеса, ако станеше прекалено алчен. Той изстискваше докрай богатите копелета на север от Канала, а в квартала продаваше на съвсем леко завишени цени, понякога дори на по-ниски от реалните, ако някой го беше закъсал здравата. Така репутацията му в Кооп сити бе отлична, а протекциите му — стабилни. Ако ченге попиташе доносник от Южния град (а те бяха стотици) за Моли Джърнигън, информаторът щеше да му каже, че Моли е един малко изкуфял тип, който още си живее със старите разбирания, който взима по малко подкупи и продава по малко на черния пазар. Доста фукльовци със странни сексуални наклонности биха казали друго, но за поквара вече не арестуваха. Всеки знаеше, че пороците се отразяват зле на революционния дух. Фактът, че Моли се занимава и с не особено доходната търговия с подправени документи беше неизвестен на север от Канала. Ричърдс знаеше, че въпреки това изработването им за толкова търсен човек като него беше извънредно опасно.

— Какви документи — попита Моли, като въздъхна дълбоко и включи една стара настолна лампа, която обля работната част на бюрото му с ярка бяла светлина. Той беше стар човек, наближаваше седемдесет и пет, и осветена отблизо, косата му изглеждаше като поръсена със сребърен прах.

— Шофьорска книжка. Лична карта. Военна книжка. Пенсионна карта.

— Не е трудно, шестдесет долара. За всеки друг, но не и за теб, Бени.

— Ще го направиш ли?

— Ще го направя заради жена ти. Заради теб — никога. Не си слагам главата в торбата за всяко откачено копеле като Бени Ричърдс.

— Колко време, Моли?

Очите му пробляснаха подигравателно:

— Като ти знам положението, ще побързам. По един час за всяка.

— Господи, четири часа… Мога ли да отида…

— Не, не можеш. Луд ли си, Бени? Едно ченге отиде в апартамента ти миналата седмица. Носеше плик за жена ти. Дойде в закрита кола с още шест души. Флапър Донигън и Гери Ханрън били застанали точно на ъгъла, когато ония пристигнали. Флапър ми разказа всичко. Знаеш, че момчето не е съвсем добре. Изкарало си акъла.

— Знам, че Флапър не е добре — каза нетърпеливо Ричърдс. — Аз изпратих парите. Тя дали…

— Кой знае? Кой вижда? — Моли сви рамене и завъртя очи, докато поставяше химикалки и празни бланки от документи в центъра на кръга светлина, хвърляна от лампата. — Поставили са четири кордона около сградата, Бени. Всеки, който отиде да изкаже съболезнованията си, ще свърши в някое мазе в разговор с десетина гумени палки. Това не се харесва дори на добрите приятели, въпреки че сега жена ти има много пари. Искаш ли някое специално име за тези неща?

— Името няма значение, стига да е английско. Моли, тя сигурно излиза на покупки. А и лекарят…

— Изпраща момчето на Бъджи О’Санчес, как му беше името…

— Уолт.

— Точно така. Вече не помня такива дреболии. Изкуфявам, Бени, а това ме побърква — Моли изведнъж вдигна поглед. — Помня, когато Мик Джагър беше голямо име. Ти дори не знаеш кой е той, нали?

— Знам кой е — отвърна Ричърдс, притеснен и уплашен.

Обърна се към прозореца. Беше по-лошо, отколкото очакваше. Кати и Шийла също бяха в капана. Поне докато…

— Те са добре, Бени — каза меко Моли, — просто стой настрана. За тях сега си отрова. Разбираш ли?