Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Ами „Кристално чиста“? — явно Антон дълго беше обмислял. — Завършена е и е чудесна. Предложи им я.

Странно, но точно на следния ден се обади Таня. Искаше да види новата ми книга.

— Ще я направим с твърда корица, за да хванем коледния пазар.

Предстоеше ми трудно признание.

— Таня, няма нова книга.

— Моля?

— Имам дете и постоянно съм уморена. Не успях да се справя. Написала съм само две глави.

— Разбирам… — мълчание. — Мислехме си… че като имаш договор за две книги… е естествено да започнеш втората веднага щом си завършила първата. Но, права си, бебето, умората, пък и наистина беше прекалено заета.

Но явно не беше много доволна. Притеснена, се обадих на Антон.

— Дай й „Кристално чиста“ — повтори отново той.

— Но тя не е достатъчно добра. Не можах да си намеря агент за нея.

— Достатъчно е добра. Тия агенти не ги бива за нищо. Книгата е чудесна.

— Мислиш ли?

— Мисля.

След това се обадих на Таня и колебливо заговорих:

— Не зная дали ще ти хареса, изпращала съм я на много агенти…

Таня ме прекъсна:

— Да не би да ми казваш, че имаш друга книга?

— Да.

— Алилуя! Тя има друга книга — извика редакторката. Зад нея някой също надаваше радостни възгласи. — Ще изпратя куриер.

Късно същата нощ Таня отново позвъни:

— Много, много, много ми харесва.

— Прочете ли я? Много си бърза.

— Не можах да я оставя. Съвсем различна е от „Церовете на Мими“, много необикновена, но пак притежава магията на Лили Райт. Ще бъде коледният ни бестселър.

Скоро след това Джоджо говори с мен да подпиша нов договор за третата и четвъртата ми книга:

— Очевидно за много по-висок аванс от предишния.

— Видя ли — сияещ каза Антон.

Според Джоджо трябваше да подпишем договора сега, когато продажбите са в апогея си, или да изчакаме късната есен, когато новото ми издание с твърда корица щурмува класациите за най-продавани книги, защото ще имам още по-силна позиция да се пазаря.

— Ами ако изданието с твърди корици не влезе в класациите?

— Възможно е, но ти решаваш.

— А ти как мислиш?

— Според мен сега си в изключително силна позиция, но тя ще бъде още по-силна през ноември. Лили, трябва да ти е ясно едно: винаги има риск, в тази игра нищо не е сигурно. Съжалявам, скъпа. Знам, че не ти се иска, но само ти можеш да вземеш решение.

Антон ми обясни отказа на Джоджо да поеме отговорност.

— Не иска да те плаши, но предпочита да се подсигури. До края на деня трябва да решиш нещо, защото именно ти пишеш книгите. Знаеш, че ще те подкрепя, каквото и да решиш, но ти трябва да направиш окончателния избор.

Трябваше да гадая кое е най-доброто. Взимането на решение ме ужасяваше, защото можеше да се окаже погрешно, а и се осланях на мненията на другите повече, отколкото на моето собствено.

— Антон, ти какво ще кажеш?

— Не знам защо, но мисля, че трябва да изчакаме.

— Наистина ли? Защо не искаш веднага да вземем парите?

Той се засмя.

— Познаваш ме прекалено добре. Опитвам се да променя живота ни завинаги. Опитвам се да мисля в далечен план, нали разбираш. И в този смисъл навярно ще получиш повече пари, ако почакаш.

Чух се да казвам:

— Добре, тогава ще чакаме.

Беше ми по-лесно да реша да изчакам до ноември, отколкото да подпиша договора сега. Определено предизвикваше по-малко непосредствени последствия. Но не преставах да се измъчвам.

— Горката Лили — Антон придърпа брадичката ми към гърдите си и ме погали по косата.

— Внимавай — промълвих аз. — Не я търкай много, и без това е прекалено тънка.

— Извинявай. Откъде да знам, но чакай да ти кажа нещо, което ще те накара да се усмихнеш. Нали ти казах, че къщата ни струва четиристотин седемдесет и пет хиляди. Смъкнали са продажната цена! С петдесет хиляди!

— Защо?

— Обявена е за продан от почти четири месеца, започнали са да се отчайват.

— Защо не се е продала досега?

— Цената й е била твърде висока. Сега вече не е така, затова трябва да действаме, защото и други ще го сторят.

Но не можехме да се обвържем с такъв голям заем.

— Има толкова много неизвестни — повтарях. — Ами ако „Кристално чиста“ се издъни? Ами ако не мога да напиша друга книга и трябва да върна аванса?

— „Кристално чиста“ ще има успех и ще си вземем бавачка и ще можеш да се посветиш на писането. Тя дори ще има собствена спалня в новата къща.

Още се колебаех.

— Какво друго мислиш да направим, когато получиш процента си? — попита той. — Да си купим апартамент с една спалня на гъза на географията и да живеем един връз друг година и нещо, както сега, и всички да спим в една стая? После, когато парите дойдат, да го продадем и да купим нещо друго — данъкът ще излезе прекалено висок. Три процента от продажната цена, само за къщата е около петнадесет хиляди, които никога няма да си върнем.