Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— А, сигурно са само сметки и такива работи, нищо чак толкова важно.

Спрях, преди да напиша следващата част. В нея разказвах на Сюзан как всяка сутрин през последните две седмици се събуждам в пет. Чудех се какво ще стане, докато паниката почти ме задушаваше. На тридесет и две животът ми изглеждаше свършил. Кога всичко щеше да се нормализира? Нямах близък човек и никакъв път за отстъпление. И с живота, който водех, надали щях да имам. Или татко щеше да се върне, или… или какво?

Нещо трябваше да се промени.

Но с баща ми никак не вървеше. Нямаше извинения или обещания, нито гняв, нито му подейства затрогващият ми призив към чувството му за отговорност.

— Татко — казах аз, — моля те, помогни ми, не мога да се справя. Това е мама, тя просто не е готова да… живее без теб.

— Трябва й твърдост, но скоро ще свикне.

Тонът му все още беше благ, но странно безразличен. Не го беше грижа.

Всичката невинност беше изчезнала, превърнала се бе в мръсотия и поквара. Когато бях малка, вярвах, че татко може да поправи всичко. Леля Ейлиш обичаше да разказва една шега, за времето си — дръзко сквернословие:

— Каква е разликата между Бог и Ноел Хоган? Джема не мисли, че Бог е Ноел Хоган.

Но сега светът беше друг. Никакво магическо избавление. Не можех да го понеса. Особено след като едно време бях татковото момиче. Всеки ден откакто бях навършила четири, той се връщаше от работа и, хванати за ръце, тръгвахме по магазините с количката ми с куклата, за да купим цигари.

Сега цялата тази близост беше изчезнала завинаги и вече никога нямаше да бъда малкото му момиченце. Беше си намерил друго и въпреки че знаех, че е глупаво и нелогично, се чувствах отритната. Какво ми имаше, че да се хване с някоя, с четири години по-възрастна от мен?

Мама беше права — беше все едно е мъртъв, само че по-лошо.

Най-големият от всичките ми страхове беше, че Колет може да забременее. Цялата история щеше да се бетонира и никога нямаше да върнем нещата, каквито бяха.

Тъжното бе, че цял живот съм искала брат или сестра. Внимавай какво си пожелаваш.

Всеки път, когато говорех с баща ми, заеквах от страх, че ще каже:

— Ще си имаш малка сестричка или братче.

Беше ли възможно? Страхувах се да попитам, да не му давам идеи, но не издържах, така че му се обадих и казах:

— Татко, има нещо, което искам да направиш за мен.

— За моравата ли става дума? — попита той. — Няма нужда да се коси до идния април, пък и косачката е под навеса.

— Ако Колет забременее… — нарочно направих пауза, за да скочи и да се развика, че нищо подобно няма да се случи. Но не стана така. Парализирах се от страх. — Ако надуе корема, моля те, обади ми се. Чуваш ли ме? Мислиш ли, че ще можеш?

— А, Джема, не бъди такава.

Въздъхнах, съжалявах за проклетията си.

— Извинявай, но ще ми кажеш ли все пак?

— Да.

Така че, въпреки че ми беше мъчно, че татко не ме търси, все пак беше и някакво облекчение. Продължавам със Сюзан.

Напоследък, освен всичко, ми стана фикс идея да си купя тостер „Здравей, Кити“. Толкова е симпатичен и, представи си, отпечатва образа на Кити върху печените филийки.

Успях да кача програма за връзка с Интернет на скапания стар компютър на баща ми. Освен другите му екстри, сега може да ми показва цветни въпросните тостери.

Пожелай ми късмет.

С обич: Джема

П.П. Минаха три седмици, откакто баща ми си отиде, и мама се справя страхотно. Отслабнала е с двадесет килограма, направи си руси кичури, дискретна операция за премахване на бръчките и си има тридесет и пет годишно гадже. Ще ходят заедно на почивка в Кап фера. Тя още отказва да се научи да кара, но няма значение, защото новият й приятел (Хелмут, швейцарец е) винаги изпраща кола да я вземе или идва сам с червения си „Астон Мартин“ с вертикално отварящи се врати.

Натиснах „изпращане“ и после включих стария компютър на баща ми. Ще намеря тостер „Здравей, Кити“ по Интернет, ако ще да умра.

— Какво правиш? — мама влезе в стаята и застана над рамото ми, докато щраках с мишката и пишех.

— Търся тостер „Здравей, Кити“.

— Защо?

Прехвърлях различните стоки с бясно съсредоточение.

— Четох, че Рийс Уидърспуун има такъв.

Мама помълча, после рече:

— Ако Рийс Уидърспуун скочи от някоя скала, и ти ли ще я последваш?

До: Susan_inseattle@yahoo.com

От: Gemma343@hotmail.com

Относно: Черен ден

Последното шоколадче от баща ми свърши. Навярно това ще извади мама от коловоза. Не че ще успее да излезе от него, защото е затрупана от тонове шоколад.