Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Такива едни ги върша. Пиши ми нещо смешно.

Поздрави и целувки: Джема

На връщане от работа онази вечер — както повечето вечери — се отбих до аптеката да взема нещо за мама. Този път беше мехлем за крака на атлети — нямам представа откъде го измисли, защото най-атлетичното нещо, което е правила някога, е да отвори пакет бисквити. Но преди дори да помоля за него, любезният човек зад щанда каза:

— Бяхте в добра форма в събота вечерта.

Всичката кръв от лицето ми бързо и внезапно започна да се оттича и ръцете и краката ми заиграха някакъв странен танц, което беше особено досадно, тъй като тъкмо бях успяла да ги накарам да спрат да треперят.

— Къде сме се срещнали? — попитах аз с обезкръвени устни.

Той помълча, доби изненадан вид, явно му беше неловко, но отговори:

— В „Хамън“.

— В „Хамън“ ли? Исусе Христе, кого още съм срещнала в „Хамън“ в събота вечер?

— Май сте… изненадана?

Определено бях. Изцяло. Да срещна човека от аптеката в „Хамън“ и въобще да не помня. Как ли са го пуснали да излезе иззад щанда? С какво ли е бил облечен? Не можех да си го представя с друго освен с бялата престилка. Дали не е бил с тайфа аптекари, всичките пременени по същия начин?

— Бях се почерпила — промълвих аз.

— Беше събота вечер — каза той, но после придоби малко по-строг вид и добави: — Не ви ли е казал лекарят, че не трябва да пиете, докато взимате антидепресанти?

Беше дошло времето.

— Не, не — отвърнах аз. — Виждате ли, рецептите, които изпълнявам при вас, не са за мен, а за майка ми. Съжалявам, че не съм ви казала досега, моментът все не ми се виждаше подходящ.

Той отстъпи назад, изгледа ме продължително и едва-едва поклати глава, докато асимилира информацията, а после заговори:

— Беше ли някое от лекарствата за вас?

Прехвърлих наум дългия списък от илачи, които взимах за майка ми; не само антидепресанти, успокоителни и сънотворни хапчета, но и антиацид за стомаха, болкоуспокоителни за синусите и…

— Лакът за нокти беше за мен.

— Знаете ли какво? — размисли се той. — Чувствам се като пълен кретен.

— Недейте — отговорих, — вината е моя, трябваше веднага да ви кажа, но ми беше приятно някой да е любезен с мен, дори и да ми няма нищо.

— Разбирам — той все още се чувстваше неудобно.

— Само от любопитство — попитах аз, — как е в „Хамън“?

— А, става. Публиката е доста младежка.

Изведнъж се зачудих на колко ли е години — до момента не се бях замисляла, че въобще има възраст. Всъщност не го бях възприемала и като човешко същество, а просто като благо присъствие, раздаващо таблетки, което пази майка ми да не откачи напълно.

— Заради бялата престилка е — заговори той, сякаш четеше мислите ми, — обезличава. Навярно не съм много по-възрастен от вас, Морийн, и току-що разбирам, че това не е името ви.

— Не, казвам се Джема.

— И аз имам име — каза той — Джони.

До: Susan_inseattle@yahoo.com

От: Gemma343@hotmail.com

Относно: Чудесата никога не свършват

Познай какво! Младежът ми се обади. Онзи, когото срещнах в нощта на рождения ден на Коуди. Оуен или както там се казва. Иска да излезем.

— Защо? — питам аз.

— Да пийнем нещо — отговаря той.

— Минаха почти две седмици, преди да се обадиш — отвръщам му аз.

А той:

— Трудно ми беше да се престраша.

Както и да е, казах му, че не мога да излизам, и той отговори:

— Разбирам, че искаш да прекараш повече време с кофата си за въглища.

Явно не е там причината, а защото няма да получа пропуск от майка ми за момента. Тя ме пуска единствено да ходя на работа и да й изпълнявам рецептите в аптеката и нямам сила да й се противопоставя, особено след като изпаднах в немилост заради рождения ден Коуди…

Както и да е, кажи ти как си? Някакви мъже на хоризонта?

С обич:

Джема

Като говорим за рецепти — на мама й свършиха приспивателните, тя ги гълта като бонбони, та скочих в колата и както винаги любезният човек стоеше зад щанда.

— Здравейте, Джема — каза той, — не Морийн. Джема. Звучи чудесно, като се поупражняваш. Виж как промениха „Джиф“ на „Сиф“ („Джиф“ и „Сиф“ — известни почистващи препарати, — Б. пр.) — отначало на всички им беше трудно да го казват, но сега им е като втора природа.

— Или да казват зехтин вместо дървено масло — съгласих се аз. — Случва ли се да излизате оттук?

Той помисли за момент и отвърна:

— Не.

— Но защо? Не можете ли да си вземете друг фармацевт да ви помага?

— Имам помощник — брат ми, но претърпя мотоциклетна злополука.