Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— А, зависи. Какво има?

— Печени сандвичи със сирене и шунка и бутилка чудесно изстудено шардоне.

— Колет не ми дава да ям сирене.

— А Хелмут мисли, че съм вегетарианка — отговаря сухо тя.

— Това е сериозен проблем.

— Така ли? — дяволита гримаса бавно се разлива по лицето на мама. — Нека бъдем непослушни. Няма да те издам.

— Ами добре.

— Такъв хубав ден е, нека обядваме във вътрешния двор.

Те сядат на масата и слънцето ги гали. Тихо жужат пчели и кацат върху червените цветове на напръсничетата. Мама си е сложила слънчеви очила „Шанел“ и червилото й не се изтрива, когато яде сандвича си. Татко се взира в прекрасната разцъфнала градина, някога негова гордост и радост, преди да бъде съблазнен от разни прашки.

— Забравил съм какво чудесно слънчево местенце е.

— Аз пък не съм — мама протяга дълъг крак със слънчев загар. — Ривиерата в Килмакуд, драги. Е, разкажи ми всичко. Как е животът с Клодет?

— Колет.

— Ужасно съжалявам. Колет. Добре я карате, нали?

— Ами да — отвръща печално той. — А как е животът с Хелмут?

— Превъзходен. Толкова секс, че се чудя какво да правя.

— Ами… добре.

— Секс — казва мама пренебрежително, облизвайки сиренето от пръстите си, — младите само за това мислят. Ще речеш, че те са го изобретили. Колко драматично.

— Да. Направо те изтощават — изведнъж думите започват да се леят от устата на татко. — Какво лошо има просто да се гушнем? Защо винаги трябва да изпълнявам цялата програма? Защо не мога да си легна и поне веднъж просто да заспя?

— Именно. Ужасна скука.

Седят в мълчание (приятно, разбира се).

— А двамата малчугана на Клодет? Как са те? Кипят от енергия на тяхната възраст, нали?

— Да — отвръща мрачно той.

— Дребни лайна, да си го кажем.

— Да — той я поглежда изненадано. Никога не е имала пиперлив език.

— И още по-зле става. Чакай малката госпожичка да влезе в пубертета! Тогава съвсем ще се изправиш на нокти.

Ноел не би могъл да е по-изправен, дори и да беше прима балерина, и изведнъж мисълта да се върне при Колет го хвърля в най-черно отчаяние.

— По-добре да тръгвам. Трябва да взема Гери от уроци по хип-хоп.

Вече в антрето, той почти забравя за пощата си, докато мама му напомня.

— Ще си загубиш и главата, ако не е закачена за врата ти — казва му нежно тя. В мрака на антрето, с бански костюм в морскосиньо и зелено, тя му напомня момичето, за което се е оженил.

— Хубаво беше да те видя — тя го целува по бузата. — Поздрави Клодет от мен. И запомни — добавя със закачлива усмивка, — няма да те издам, ако си премълчиш. Ще бъде нашата малка тайна.

Джоджо

2:35, понеделник сутринта

Манодж провря главата си през отворената врата.

— Джоджо, Кийт Стейн е тук.

— Кой е Кийт Стейн?

— Фотографът от „Литературни новини“. Да направи снимки към материала ти.

— Добре. След две минути — отговори Джоджо. — Сваля краката си от бюрото и захвърли настрани кръстословицата, която я подлудяваше. Извади от косата си химикалката, която служеше за заместител на шнола. Кестеняв водопад се стече по раменете й.

— Нямаше нужда, госпожице Харви, и така сте прекрасна — каза Манодж. — Като изключим, че гримът ви се е поразмазал.

Той й подаде чантата.

— Покажете хубавото си лице.

Джоджо не се нуждаеше от поощрение. Всеки в издателския бизнес четеше въпросника в „Литературни новини“, първо това правеха сутрин.

Тя отвори несесера си и отново си сложи вампирско червеното червило — запазената й марка. Щеше й се да не е така, предпочиташе да носи бледорозов гланц за устни или страхотното неутрално сиво-кафяво. Но веднъж беше дошла на работа с „дискретно начервени“ устни и всички я гледаха странно. Марк Ейвъри й каза, че изглежда малко пребледняла, а Ричи Гант я обвини, че има махмурлук.

Същото беше с косата й; по никакъв начин не й отиваше. Когато беше прекалено дълга, приличаше на невчесана грънчарка, а с твърде къса, ами… Когато навърши двадесет, скоро след като пристигна в Лондон, се беше подстригала като гамен и веднъж, като влезе в една кръчма, барманът я изгледа подозрително и попита:

— На колко години си, синко?

Толкова за експеримента с късата коса — и свежото лице.

— Слагай повече туш — настоя Манодж.

— Ти си гей — снизходително му отговори Джоджо.

— А ти си политически неориентирана. Говоря ти за туша. Две думи: Ричи Гант. Хайде да го поболеем.

Джоджо установи, че си слага туш с нов ентусиазъм.