Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Кой е любимият ви аромат?

Марк Ейвъри.

Джоджо потръпна, изпитвайки желание да го вдъхне точно сега.

Не, почакай, не можеше да напише това. Тя бързо задраска толкова много редове, че листът почти се прокъса. Какво бяха отговорили другите? Бърз преглед на предишните издания показа, че някакъв старчок с папийонка беше писал „прашният мирис на библиографската рядкост“. Друг, с още по-широка и провиснала папийонка бе посочил „уханието на прясно мастило от първото издание на писател дебютант“.

Ричи Гант (въобще без вратовръзка, кой ти носи такова нещо върху фланелка) беше написал „на парите“ и целият издателски свят одумваше безграничната му тъпота. Но Джоджо с неохота реши, че все пак се възхищава от откровеността му…

Следващ въпрос.

Какво ви потиска?

Ричи Гант .

Спря за момент, после енергично го задраска.

Какво е мотото ви?

Ричи Гант трябва да умре!

Не, и така не бива.

Иисусе, така отчаяно бе жадувала да я помолят да попълни този въпросник, а то се оказа далеч по-трудно, отколкото очакваше.

От кого най-силно се възхищаваш?

Марк Ейвъри.

Кого най-отявлено презирате?

Съпругата на Марк Ейвъри? Не, не, не. Я се стегни да видим следващия въпрос.

Кои хора определено не одобрявате?

Жени, които налитат на женени мъже.

Какво бихте променили в личен план?

Като изключим, че гаджето ми има съпруга и две деца?

Да спомене ли перфекционизма си, зачуди се тя. Ами упоритостта си? Не, помисли си, трябваше да са прасците й. Бяха прекалено плътни и кожени ботуши до коляното не бяха за Джоджо. Трудно се престрашаваше да сложи дори меки ботушки от мачкан лак. Звучеше банално, но на Джоджо нямаше да подхождат дори и боти до глезена. Най-лошото беше, че й се искаше прасците й да имат нежно оформени мускули. В резултат почти винаги носеше шити по поръчка костюми с панталони. Те бяха станали запазената й марка. (Още една, по дяволите.)

Как разпускате?

Правя секс с Марк Ейвъри. Ако не е наблизо, с бутилка мерло и предаване за дивите животни, предимно за малки тюленчета.

Какво ви кара да плачете?

Бутилка мерло и предаване за дивите животни, предимно за малки тюленчета.

Вярвате ли в моногамията?

Да. Да, бе, как бих могла? Аз съм лицемерна. Но не съм и допускала, че ще стане това с Марк. Не съм такъв човек.

Коя книга бихте искали да издадете?

Лесно, помисли си тя, не че някога би си признала, дори да я подложат на изтезания. Беше „Бързи коли“, за която говореха всички. Страхотен роман, само дето Ричи Гант му беше агент — не Джоджо — и беше осигурил милион и сто хиляди при наддаването. Джоджо беше понасяла подобни удари, но не чак толкова големи, и възмутително завиждаше дори и преди Ричи Гант да извърви пътя по коридора до кабинета, да размаха договора пред нея и да изграчи:

— Чети и плачи, янки.

Как си представяте себе си след пет години?

Като съдружник в агенция „Липмън Хай“. Надявам се да е много по-скоро от пет години. Да речем, веднага щом някой се пенсионира.

В „Липмън Хай“ имаше седмина съдружници — петима работеха в Лондон и двама в клона в Единбург. Освен това имаше и осем агенти, които не бяха съдружници и тъй като нямаше как да се разбере кого бордът на директорите ще избере да замести поредния пенсионирал се, Джоджо се надяваше това да бъде тя. Въпреки че имаше трима агенти, които работеха по-отдавна от нея, тя беше донесла големи приходи на агенцията — за последните две години беше спечелила най-много от всички.

Коя е любимата ви фраза?

Което не успее да ни убие, ни прави по-забавни.

Какви са най-ценните ви качества?

Мога да спра такси, като му свирна, и да псувам на италиански. Мога да имитирам патока Доналд и да поправям велосипеди.

Без кои пет неща не можете да живеете?

Цигари, кафе, водка с мартини, „Семейство Симпсън“… Какво друго? Редовна доза вълнение? Още цигари.

С кое свое постижение се гордеете най-много?

Спирането на цигарите. Така мисля. Още не съм успяла.

Кой е най-ценният урок, който ви е дал животът?

Добрите хора имат грозна коса.

Тя се сепна. Пълни глупости, помисли си, закрепвайки косата си с химикалката, едно по-добро приложение. Манодж щеше да попълни въпросника. Време беше да се срещне с Беки.

Навън на Уордър Стрийт беше все още оживено, дори в леденостудената януарска вечер. Джоджо притича толкова бързо, че един бездомник измърмори: