Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Къде има пожар, сладурче?

Тя продължи забързана, не искаше да закъснее за срещата с Беки.

Двете бяха много близки, повече от сестри. Когато Джоджо пристигна от Ню Йорк и взимаше оскъдна заплата, първо като барманка, после като лектор в агенцията, се беше настанила при Беки. В такова тясно пространство други биха се изпокарали до смърт. Вместо това приятелството им укрепна. Независимо че бяха живели на хиляди километри една от друга, те си приличаха, което ги вълнуваше и очароваше. Откриха, че майките им, които бяха сестри, имаха навика да оставят найлоновите покривала върху новите мебели почти цяла година. А когато дъщерите им не ги слушаха, и двете казваха; „Не се ядосвам, разочарована съм от теб“, след което ги перваха по главата — жест повече напомнящ яд, отколкото разочарование.

Беки и Джоджо дори изглеждаха еднакво. Но Джоджо, по-висока и по-засукана, беше като копие на Беки плюс 25 на сто в добавка. (Въпреки че и двете бяха естествено кестеняви, косата на Беки беше къса и на места изрусена и по тази причина никога не я набеждаваха, че прилича на Джесика Рабит.)

След като месеци живяха в тясната стаичка, накрая се преместиха в апартамент, където всяка си имаше спалня, и съжителстваха в хармония в продължение на няколко години, докато Джоджо си купи собствено жилище, а Беки срещна Анди.

Въпреки че Беки беше по-възрастна с осем месеца, Джоджо приличаше на по-голямата сестра. Някак си привличаше много повече внимание от Беки, която по характер беше добра душа.

В „Пица Експрес“ Беки пиеше червено вино и замезваше с чесново хлебче. Помаха с ръка на Джоджо, за да я повика.

Прегърнаха се, след което Беки се отдръпна и оголи зъби като тигър, канещ се да изръмжи.

— Черни ли са ми зъбите?

— Не — Джоджо се разтревожи. — Моите да не би да са?

— Не, но нали съм на червено вино. Хвърляй ми по едно око.

— Добре. Но и аз ще пия същото, тъй че и ти ме попоглеждай.

Прегледаха менюто и Беки отбеляза:

— Ще си поръчам „Венециана“, но ще ми кажеш ли, ако ми се завре спанак между зъбите? Можеш ли да повярваш, че на Мик Джагър му инкрустирали изумруд в единия зъб? Какво си мисли? Достатъчно зле е да ти остане храна по зъбите, но пък да го постигаш изкуствено?

След като поръчаха, Джоджо попита:

— Е, как я караш?

Беки беше мениджър в частна клиника, отговаряше за здравните програми на големите компании и животът й беше ад.

— Няма да повярваш — тя ми даде четири нови фирми.

„Тя“ беше Елиз, шефката мъчителка на Беки.

— Четири! И всяка от тях има дузини служители, и на всички трябва да съставя здравни програми. Имам вече повече, отколкото мога да поема. Започнах да правя глупави грешки и ще става все по-зле, защото нямам време да си проверя работата.

— Беки, трябва да й кажеш, че ти идва нанагорно.

— Няма как. Ще излезе, че не ме бива.

— Трябва.

— Не мога.

— Щом ти прехвърля още фирми, значи мисли, че си способна.

— Нищо подобно! Претрупва ме с работа, за да се скапя и да напусна. Тя е кучка и аз я мразя.

Завладяна от напрежението в разказа на Беки, Джоджо извади кутия цигари от чантата си.

— Пак пропуших.

— Какво стана с твоята акупунктура?

— Всеки път, когато си бодвах игличката в ухото, неистово ми се прияждаше картофено пюре. Ама страшно много. В петък вечерта ще ме хипнотизират. Един от партньорите, Джим Суийтмън, ми даде телефона. Пушеше по четиридесет на ден, а вече трета седмица ги е спрял.

— Всеки с порока си — целомъдрено каза Беки.

— Зная, но стъжват живота на пушачите. Ако искам да пуша, докато съм на работа, трябва да изляза на улицата, а понякога мъжете ме взимат за проститутка.

Беки пое обилна глътка вино, после провери зъбите си. Бяха дребни, но не и черни.

— Чувствам се по-добре — сподели тя, — екстра е да изпуснеш парата. Сега е твой ред, Джоджо. Излей си душата.

— Ами, хубаво, от известно време не съм продала нищо. Нищо свястно не ми попада. Кръгла нула, а оня тъпчо Гант направи две големи сделки през последните два месеца и ще ми вземе хляба.

Беки размаха пръст.

— Я чакай, ти не сключи ли сделка миналата седмица? Заради която си купи портфейл „Марк Джейкъбс“?

— Какво? О, това беше за Иймън Фарел. Не говоря за настоящите ми автори. Трябва да продължа да увеличавам списъка си от клиенти. Ако работите ми не потръгнат скоро, тази година няма да получа премия.

— Ами портфейлът? Премия, глупости! Би трябвало да взимаш процент от сделките. Да станеш съдружник!