Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Не. За пръв път чух за нея тази сутрин. Вече е установил контакти и е направил някои предложения.

— Обзалагам се, че не става дума за мои автори — изрече тя с горчивина. — Как така на Гант му хрумна същата идея като на мен?

— Навярно и двамата мислите еднакво.

Джоджо сви рамене.

— Нямам нищо общо с това… лигаво нищожество. Знаеш ли какво, Марк? Разочарована съм от теб.

Той стана извънредно спокоен. Заплашително спокоен.

— Аз работя. Моя работа е да проучвам идеята, за да получим повече пари. Имам принципи, но прекалените скрупули не вършат работа в търговията. Да, идеята ми се виждаше пошла, но имам право да променям мнението си. Особено, когато съм поставен пред свършен факт.

— Схванах — отговори Джоджо. — Напълно ми е ясно.

Тя изхвърча навън и той не направи опит да я последва. На улицата тя започна да дърпа тъй яростно, че един минувач и рече:

— Какво ти е виновна бедната цигара?

Как е установил Ричи Гант тези контакти, чудеше се Джоджо. Ако тя работеше за многонационална компания и този дребен негодник се появеше при нея, щеше да извика охраната да го изхвърли на улицата, а после собственокрачно да му тегли един ритник в бъбреците. Та да го заболи наистина. И в топките, естествено. И в главата — но обувките й щяха да се изцапат с онова мазно нещо, с което клепаше косата си… Уф!

По-силен от гнева й към Ричи беше ядът към самата нея. Не трябваше да слуша Марк, трябваше да осъществи идеята. Не ставаше въпрос за наранена гордост, щеше да има практически последствия: изборът на нов съдружник беше другия понеделник, след по-малко от седмица. Трябваше да хване подходящия момент, да използва само три секунди и да отхвърли предложението му, така че съдружниците да вземат решение, без да се влияят от корпоративните милиони.

Но тази идея й носеше малко успокоение. И в сърцето си се надяваше, че вместо да се заслепят от алчност, издателите щяха да се съгласят с нея.

Съвещанието в петък сутринта

Вече всеки знаеше за новите корпоративни връзки на Ричи, затова не се налагаше Джоджо да понася одобрителни възгласи, сякаш е извадил бял заек от старата си парцалива шапка.

Но не всичко бе свършило. Винаги склонен да се покаже, Ричи бе изпробвал възможните сценарии. Той протегна ръка и изрече:

— Олга!

— Вие, мадам — откликна недотам тихо Джоджо.

Той се обърна към нея.

— Джоджо, не се безпокой. Ще направя каквото мога за твоите автори. Ще се опитам да им спечеля малко пари от спонсорство.

— Няма нужда — ясно парира Джоджо. — Авторите ми печелят достатъчно, като пишат книги.

— Зависи от тях — сви рамене Ричи — ако искат да се откажат от готови пари. Малко е смешно да ги съветваш, това е всичко. Радвам се, че не си мой агент!

— Не колкото се радвам аз, вонливецо! — Все пак изрече обидата само наум. Винаги си оставаше професионалист.

Ричи отново насочи вниманието си към Олга.

— Да вземем Анелиз Палмър.

Една от най-печелившите писателки на Олга, авторка на известни бестселъри.

— Тя би могла да се свърже с една от скъпите марки шампанско на „Лоусън Глобал“. Ако Анелиз си знае интереса — а аз я познавам, ще се съгласи. — Той го оповести с такава самоувереност, че Джоджо трябваше да седне на ръцете си, за да не го удари. — Така приходите й ще хвръкнат до милион лири. Ти ще получиш десетте си процента и ако възпитано ги помолим, ще стоварят няколко каси с шампанско само за теб.

Джоджо едва не експлодира от безсилие. Да му се не знае — един милион за писателка, която не може да засенчи видеофилм за размножителните навици на императорските пингвини.

— Това реално предложение ли е? — попита Марк. — Наистина ли са споменали тези суми за отделните автори?

— Да споменат? Искаш да кажеш, да обещаят. Наистина. — Ричи сериозно кимна. — Повярвай ми, ще стане.

Всички бяха потресени. Дори непрестанно движещите се молекули на въздуха замръзнаха, спирайки в орбитите си. Милиони кинти, само за едно споменаване на шампанското!

Джоджо забеляза как израженията се промениха — гледаха Ричи, сякаш беше алхимик. Вече харчеха плячката. Нова кола. Вила в Умбрия. Достатъчно пари, за да напуснеш съпругата си и да си устроиш нов, безгрижен живот с младата си любовница. Дори Орора Френч и Лобелия Хол, които толкова мразеха Гант и които не биха се облажили особено от въпросните пари, стояха като омагьосани. Обувки и чанти блеснаха в очите на Орора, а мисълта за една седмица в Лас Вегас, изпълнена игра на рулетка, накараха погледа на Лобелия да светне. Джоджо трябваше да предприеме нещо.