Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— За да отпразнуваме аванса, трябва да отидем на почивка, аз и ти. Има едно място, четох за него, един курорт в Антигуа. Идеално за водни спортове, а сега идва най-хубавото — всички екстри са безплатни. Дори напитките, а дават първокачествен алкохол, не някакъв местен препек, от който можеш да гушнеш букетчето. Трябва да отидем, Джема, ще ни се отрази добре, ще бъде добре за, да речем, връзката ни.

— Искаш да кажеш, че се каниш да се учиш да караш сърф, докато умът ти е отишъл в петите от безплатната пиня колада? — Нямах намерение да плащам за Оуен и мен където и да било. Всяко пени ми трябваше за къщата на майка ми. Не мислех да харча пари за себе си. Започнех ли, нямаше спиране.

— Гаджето ми е сключило сделка с издателство и единственото, което получавам, е тази тъпа кола-играчка — оплака се Оуен, след което настъпи мрачно мълчание. Поне за него. Моето мълчание си беше обикновено.

— Голямо постижение е да ти издадат книга — обади се той по едно време. — Трябва да го ознаменуваш и имаш пари. Трябва да направиш нещо хубаво за себе си. Знам, че се тревожиш за майка си, но животът продължава.

Така и не можах да реша дали е егоистично копеле, или любовта му беше недодялана.

— Добре, вземи брошурата, но ще отидем само за една седмица.

Оуен беше въодушевен.

— Поздравления — каза той, — най-накрая започна да се държиш като нормален човек.

Това беше повратен момент. Щях да ходя на почивка. Щях да оставя мама да се оправя сама за седмица. Животът ми се подобряваше.

— И ако успеем да оцелеем цяла седмица, без да се избием един друг, мисля, че трябва да се оженим — допълни Оуен.

— Сто на сто — знаех, че такава опасност няма.

— Помолих те да се омъжиш за мен.

— Благодаря.

— Досега никоя не съм молил да се омъжи за мен. Очаквах малко повече ентусиазъм от „сто на сто“ и „благодаря“.

— Истинският живот не е като на кино.

— Добре. Както и да е, аз ли съм прототип на оня от аптеката?

— Не — не можех да го лъжа.

— Кой е?

— Оуен — започнах, показвайки превъзходство, — доста по-възрастна съм от теб. Имала съм няколко приятели и някак си всеки от тях ме е вдъхновил за образа на Уил.

— Не се дръж покровителствено. Не си чак толкова по-възрастна от мен и се обзалагам, че съм имал повече гаджета от теб.

Спорът се изроди в надпревара кой с повече хора е спал и леко измести въпроса за Джони Рецептата. Накрая се сдърпахме сериозно, изясни се, че аз съм спала с повече хора от него, и какво от това — много важно.

ПЪРВА НАЦИОНАЛНА БАНКА

Лондон, Еджуеър Плейс 23А

1 декември

До Грантъм Роуд № 37, Лондон

Уважаеми г-н Калоран и г-жо Райт,

Позовавам се на т. 7.2 от договора, сключен между Първа национална банка и г-н Калоран и госпожа Райт на 18 юни тази година. Точката гласи, че вноската от 100 000 (сто хиляди) лири стерлинги трябва да бъде извършена от г-н Калоран и госпожа Райт не по-късно от 30 ноември. Тъй като до 5 декември такова плащане не е постъпило (и телефонният разговор с г-н Калоран потвърди, че въпросното плащане няма да постъпи в обозримо бъдеще) съм принуден да ви припомня т. 18.1, която гласи: „В случай на невъзможност за плащане на която и да е част от дължимите вноски, имотът незабавно ще бъде иззет.“

По тази причина имотът на Грантъм Роуд № 37 трябва да се освободи до 19 декември, две седмици след днешната дата, и ключовете да се изпратят с препоръчано писмо до горепосочения адрес.

Сякаш бе настъпил краят на света.

Всичко стана толкова бързо. Когато Джоджо ми съобщи ужасната новина, че „Долкин Емери“ няма да подновят договора, направих онова, което винаги правя, когато съм под напрежение: повърнах си обяда. После заедно с Антон обмислихме какви възможности имаме. Погледнахме фактите в очите и вместо да се крием под кревата и да треперим, решихме да се държим като разумни, възрастни хора и да сме честни с банката. Затова Антон се обади на Брийн и обясни, че макар да нямаме пари в момента, чекът с процента от „Церовете на Мими“ ще пристигне в края на март. Дали ще ни дадат отсрочка дотогава?

Брийн благодари за обаждането и каза, че е най-добре да отидем, за да обсъдим нещата — но преди да се споразумеем за среща, пристигна писмото, според което нарушаваме условията на заема и предвид обстоятелствата ни лишават от права. Трябваше да освободим къщата до деветнадесети декември и да им изпратим ключовете по пощата.