Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Той я погледна въпросително.

— Тогава кога?

Тя се замисли. Кога щеше да е подходящо време да лиши Сам и Софи от баща им? Следващата седмица? След четири седмици? Кога? Не можеше да отлага до безкрай, все някога щеше да се случи.

— Добре — каза накрая — изкарайте ваканцията през август като семейство.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

— Добре. Края на авгург. Сега може ли да си лягаме?

Понеделник сутринта

— На първа линия се обажда съпругът на Миранда Инглънд — Джереми. Приемаш или отказваш разговора?

— Приемам. — Изщракване. — Здравей, Джереми. На какво дължа…

— Миранда е бременна.

— Поздравле…

— Направи три спонтанни аборта през последните осем месеца и гинекологът й каза да бъде в пълен покой. ВЪОБЩЕ да не работи. Което означава, че следващата й книга няма да появи навреме. Кажи им в „Долкин Емери“.

— Добре.

— Чао.

— Чакай!

Но той беше затворил. Тя веднага му позвъни, но се включи телефонният секретар.

— Джереми, вдигни, обажда се Джоджо. Трябва да поговорим…

Той рязко вдигна слушалката.

— Няма какво да говорим. Ще имаме дете, на нея й трябва почивка, няма да пише онази книга, докато не се почувства напълно добре.

— Джереми, по гласа ти познавам, че си разтревожен…

— Изтощиха я от работа. Всяка година нова книга и всички тези тези представяния. Шибаните журналисти искат да знаят какъв цвят са й гащите. Нищо чудно, че абортира.

— Разбирам, напълно разбирам. Миранда работи много, много усилено.

— Знам, че е обвързана с договор, но могат да си вземат парите обратно. Има и по-важни нещо.

Джоджо затвори очи. Той не спомена и дума, че преди две години тя беше уредила на Миранда шестцифрен аванс. Най-голямата грешка, която един агент може да направи: да даде на автора толкова много пари, че той да няма нужда повече да работи.

— Кога очаквате детето?

— Следващия януари. И няма веднага да се втурне да пише след като роди, затова им кажи в „Долкин Емери“, че доста ще почакат за следващата книга. Да не си дават труда да ни звънят и да искат да си промени решението. Това няма да стане, ще пазя Миранда от всякакво напрежение.

Той отново затвори и този път Джоджо не му позвъни отново. Разбра какво й казва ясно и недвусмислено. Сега какво? По-добре да се обади на Таня Тийл и да й съобщи, че дойната крава е решила да стачкува. Нямаше да го приеме леко.

Таня още не беше дошла, Затова остави подробно съобщение на помощничката й.

Десет минути по-късно Таня вече звънеше.

— Чух прекрасната новина от Миранда. Опитах се да й се обадя, но се включи телефонен секретар.

И така ще продължи, стига Джереми да е наоколо.

— Джоджо, бременността на Миранда е чудесна новина, но директорът по продажбите ми диша във врата. Какви са възможностите Миранда да завърши книгата навреме?

Джоджо внимателно обмисли отговора си.

— Винаги съществува възможността тя и Джереми да вземат друго решение, но — да ти кажа ли честно? Не разчитай. Наистина искат това дете и ми се струва, че ще изпълнят всичко, което лекарят им препоръча. За да я издадеш през следващия май, тя трябва да предаде книгата тези дни, а и наполовина не я е написала.

— Но ако отново започне да пише веднага щом роди? Ако ни даде ръкописа до другия март, ще успеем. Набързо ще я редактираме, прочетем, и ще го издадем най-много за пет седмици. Три дни са нужни за отпечатването — и готово.

Джоджо щеше да припомни това разпределение на времето, когато издателите й направеха въпрос, че авторът й закъснява.

— Няма как човек да пише с новородено в къщата си, — отговори тя. — Таня, няма как да стане.

Таня замълча и направи последен опит:

— Тя има договор.

— Не я интересува. Джереми каза, че можете да си вземете парите обратно.

Таня не отговори нищо и Джоджо знаеше какво си мисли: ако на Миранда й трябваха парите, щеше да напише книгата; не биваше да й дават толкова щедър аванс. Но беше достатъчно любезна, да не го каже. Наместо това въздъхна и рече:

— Бедната Миранда. Ще се справи и с това премеждие. Предай й поздравите ми. Естествено, ще й изпратя цветя.

До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Да се видим на обяд

Имам нещо за теб.

До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

От: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co

Относно: Ще се видим на обяд

Кажи ми сега. Особено ако е нещо лошо.

До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Ще се видим на обяд

Не е лошо, но е поверително. „При Антонио“ на улица Олд Комптън в 12:30.