Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Не, съжалявам — тя въздъхна и надигна почти празната си чаша. — Време е за ново питие.

— Отивам.

Когато се върна, тя го попита приветливо:

— Джим, познаваш ли Каси? Разкажи ми за нея. И не ме лъжи.

— Нужно ли е?

— Така мисля. Искаш всички да те обичат, затова казваш на хората това, което искат да чуят.

В същия миг усмивката изчезна от очите на Джим и устата му образува права линия.

— Леле — Джоджо закачливо се засмя.

Не искаше да я погледне. Беше обърнал глава и барабанеше с пръсти по масата.

— Пуши ли ти се още? — тя бръкна за цигарите си и ги остави пред него. — Мога ли да те изкуша?

Той рязко се обърна към нея и я погледна право в очите.

— Не, Джоджо, не можеш да ме изкушиш.

Тя внимателно го погледна. Какво пък сега означаваше това? Изведнъж неприятно чувство я накара да изтрезнее.

— Какво има?

Той не отговори и отмести поглед. Тя изчака да се успокои, преди да му заговори.

— Джим, извинявай. Малко ми дойде нанагорно и съм вкисната.

Беше негов ред да се извини, но не го направи.

— Дадох ти възможност.

— За какво?

— Да се извиниш.

— За какво?

— За това, което ми каза. Че се опитвам да стана съдружничка, като спя с един или с друг.

— О, това ли правиш. Мислех, че си достатъчно добра в работата си и не ти се налага.

Много хубаво. Не би могла повече да влоши нещата.

— А ти ме караш да приличам на пълен идиот в очите на Брент и Тайлър.

— Как точно?

— Ходите на стриптийз клуб с Ричи Гант, а на мен подхвърляте някакъв скучен обяд. Няма що, благодаря.

— Обядът не беше никак скучен, мина чудесно. Харесаха те, харесаха и книгите ти.

— А стриптийз клубът?

— Танто за кукуригу. Готов съм на всичко за всеки агент, защото — той завърши, наблягайки на думите си, — това ми е работата.

Обикновено Джим не беше така мрачен, винаги бе лъчезарен, усмихнатият Суийтмън, който очарова всички. Мълчаливо довършиха питиетата си. Джим барабанеше по масата, а Джоджо енергично дърпаше от цигарата си.

Минутите минаваха. В кръчмата идваха хора, мнозина си тръгваха, Джоджо запали нова цигара, изпуши я и смачка фаса в пепелника. Измина още време, след което тя дръпна Джим за ръкава и каза:

— Нека започнем отново.

Той издърпа ръката си и отговори:

— Добре, нека изясним някои неща. Не мисля, че спиш с този и онзи, за да станеш съдружничка, ти си великолепен агент. За Брент и Тайлър си от значение, колкото Ричи Гант, ако не и повече.

Джим отново се усмихваше, но Джоджо не беше убедена. Правеше същото като нея — да се преструва, че нещата вървят по определен начин, така че повечето хора да повярват, че е така.

— Значи искаш да знаеш за Каси? Добре, ще ти го кажа направо — нова усмивка. — Истинска кукла, голяма сладурана.

— Освен това ми направи впечатление на много умна, когато се запознахме днес.

— Така е. Марк обича силни, умни жени.

Начинът, по който го каза, не й допадна, прозвуча, сякаш Марк има цял харем с приятелки, и всичките — силни и умни.

— Та казваш, че била облечена с твоето сако? Как е успяла да ти го вземе? Не си го оставила в колата на Марк или нещо от сорта?

— Всъщност не беше наистина моето сако. Видях едно сако, което ми хареса, а Каси беше облечена с него. Разбирам, че си приличаме. — Не беше мислила да го попита, но все пак се реши. — Каси знае ли за мен?

Джим я погледна, очите му бяха безизразни и неразгадаеми.

— Нямам представа.

Изпиха си питиетата, и двамата знаеха, че няма да поръчват повече.

— Да ти хвана ли такси? — прекалено любезно попита Джим.

— Само да се обадя набързо. — Тя извади мобилния си телефон. — Беки, вкъщи ли сте? Може ли да мина към вас?

На Джим каза:

— Ще взема такси до западен Хампстед. Нали там живееш. Ще те оставя по пътя.

Но той не искаше да тръгне с нея. Беше усмихнат и любезен, но непоклатим. Чувствайки се по-зле от всякога, тя пристигна в апартамента на Беки и Анди, където й наляха вино и я оставиха да изпусне парата.

— Прекарах най-отвратителния си ден. Току-що се скарах с Джим Суийтмън и мисля, че направих огромна грешка, защото ще ми трябва подкрепата му, ако Джослин Форсайт изобщо се оттегли и кандидатствам за съдружник. Но Ричи Гант навярно го е купил отдавна, така че едва ли има значение. По-лошото е, далеч по-лошо, че се запознах с Каси Ейвъри и тя се оказа жена и половина.

Беки изсумтя.

— Не, наистина. Беше сърдечна и забавна, и косата й е прекрасна. Подейства ми, както ми действа Магда Уайът. При други обстоятелства сигурно щях да я харесам. — Обърна се и извика към Анди: — НЕ В СЕКСУАЛНО ОТНОШЕНИЕ.