Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

С по-тих глас заговори на Беки:

— Нарече ме прекрасно създание, също както Магда. И чуйте най-странното: беше облечена с коженото сако, което едва не си купих.

Беки не можа да скрие изненадата си.

Предполагам знае всичко за теб — каза Анди. — Сигурно те е проследила и ти дава знак чрез това сако. Хубаво, че нямаш заек.

— Гледаш прекалено много трилъри — възрази Беки. — И винаги казваш, каквото не трябва. Но Джоджо, може би тя те подозира. Звучи, сякаш е играла представление. Искам да кажа със сакото. И казваш, че косата й била хубава. Като че току-що излиза от фризьор?

— Да.

— Виждаш ли?

— Не е така. Честно да си кажа, според мен сакото беше съвпадение. Мисля, че беше абсолютна случайност, че изобщо я срещнах. Наистина не смятам, че знае за мен.

— Аз пък мислех, че е глупава жена, която яде сандвичи със сирене, въпреки че й докарват мигрена — обади се Анди.

— И аз. Каква промяна за една седмица. Миналия петък се чувствах толкова виновна, не исках Марк да я напуска, а тази седмица така отчаяно го искам, но се страхувам, че няма да го направи.

— Ще я остави. Не си играе игрички — възпротиви се Анди. — Видях го онзи ден у Шейна. Гледа те, сякаш иска да те изяде.

— Да бе, ще ме изяде. Да се раздели с жена си и да заживее с мен? Не ми се вярва. Знаеш ли, че остава по цели нощи при мен, а тя дори не задава въпроси? Според мен е решила да не обръща внимание. А може да знае, но да не я е грижа! Нищо чудно всеки да си има отделен живот, да живеят заедно заради децата и тя също да си има някого. Но днес не ми изглеждаше всеки от тях да живее отделен живот. Знаете ли как изглеждаха?

— Как?

— Като хора с щастлив брак.

— Глупости.

Досега беше отказвала да докосва тази страна на живота си и прекалено задълбочено да мисли за връзката си. Сега беше принудена. Същото ли се случваше с всяка жена, която има отношения с женен мъж? Глупачка ли беше? Никога ли Марк нямаше да напусне съпругата си?

— Не съм се чувствала така от Доминик, който все не можеше да се реши, и по-скоро бих скъсала с Марк, отколкото отново да преживея същото.

— Но ти го обичаш — запротестира Беки.

— Точно защото го обичам, не мога вече да чакам да избере една от нас.

— Не е вярно — каза Анди. — Ти просто искаш да го накажеш. Наранена си и искаш да си го изкараш на него, че бил имал красива жена. Ами работата ти? Ако скъсаш сега с него, какво ще стане с възможността ти за повишение? Ще трябва да напуснеш „Липмън Хай“ и да отидеш на работа някъде другаде, където да започнеш от нулата.

От страх тя едновременно пламна и се вледени. Досега имаше власт над живота си, но срещата с Каси я захвърли да се носи по течението без посока; чувстваше се безсилна като тапа сред вълните.

Преди много време Анди беше казал нещо за опасността да ходиш с шефа си. Оказа се прав.

— Прилошава ми. Ами ако той реши да продължаваме така, защото никога няма да поискам да я напусне? И защо ме е заблуждавал, че е някоя повлекана?

— Така ли ти е казвал?

Джоджо се замисли. Навярно не. Не й ли беше казал първата им вечер, че съпругата му го разбира. Дори сподели, че понякога все още спят заедно. Но тя се чувстваше толкова разколебана и несигурна…

Разказа им за останалото, което се бе случило, и Беки заключи:

— Поне не е пъхнала цигарата в неговата уста, та съвсем да заприличат на Телма и Луиз.

— Прекалено се тревожиш — добави Анди, — обикновено всичко изглежда по-лошо, когато си разстроена.

— Винаги изглежда по-добре, когато си ядосан, глупчо.

— Добре, съжалявам.

Събота вечерта

Пристигнаха цветя за нея. Толкова често беше започнало да се случва, че вече ги мразеше.

Скоро след това телефонът иззвъня. Тя погледна дисплея: беше мобилният на Марк. Вдигна и без намек за шега попита:

— Къде е Каси?

— О! В минералния басейн.

— Как мина вечерята от седем блюда?

— Моля?

— Ами леглото с балдахин?

— Какво?

— А езерото в римски стил? Виж какво, престани да ми изпращаш цветя.

— Но те са, за да ти напомнят, че те обичам и когато не мога да бъда до теб. — Гласът му звучеше обидено.

— Знам, да, но да ги нареждам, да събирам увехналите цветове от пода и да хвърлям мъртвите букети в кофата за боклук, без гнилите им стебла да полепнат по пръстите ми — знаеш ли какво? Мисля, че на това трябва да се сложи край.

— Държиш се така заради Каси.

— Предполагам.

Настъпи дълга тишина, после той каза с тежък, отпаднал глас:

— Трябва да поговорим.