Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Като допълнение към напрежението, трябваше да записвам какво ли не и вече имах всички симптоми на преумора. По същия начин се чувствах, когато се отказвах от цигарите. През цялото време мислех за тях и ходех като замаяна.

Това ли означава да те мъчи творческа треска?

На третия ден…

Станах посред нощ, за да отида с колата до Офали. Фризьорът, който щеше да направи „водопада от къдрици“ на Лесли, беше пристигнал, а аз ръководех окачването на огромни ивици от розова коприна, спускащи се от тавана към пода, когато чух някой да боботи:

— Значи това е жената, която харчи всичките ми пари.

Извърнах се. Боже, беше Пачката! И госпожа Пачката, царица на харченето на пари.

Пачката беше дебел и засмян — ще речете, че се гордее с благоразположението си към другите и непосредствения си начин на общуване. Ужасяваше ме: усещах как веселото му настроение може да се стопи за секунда и виждах как нарежда на „момчетата си“ да затворят някого в някой изоставен зимник, „за да му дадат урок“.

— Г-н Латимор. Радвам се да се запозная с вас — излъгах аз.

— Я ми кажи, изкарват ли се добри пари от организиране на празненства? — попита той. Хващам се на бас, че ако срещне кралицата, ще я пита падат ли пари от царуването.

Изкикотих се от ужас.

— Не мен трябва да питате.

— Кого тогава?

О, Боже.

— Ония двамата? Франсис и Франсес? — продължи да разпитва той. — Злите близнаци? Те ли грабват цялата печалба?

Какво можех да кажа?

— Да, г-н Латимор.

— Не си давай труд да ми викаш „господин“, няма нужда да се церемониш с мен.

— Ако сте сигурен, добре, ъъъ, Пачка.

Шавливите очички на госпожа Пачка се стрелнаха към нас, последва кратка пауза, след която Пачката рече:

— Името ми — изрече го със смразяващо спокойствие — е Лари.

Исусе, отидоха ми колената.

На четвъртия ден…

Станах посред нощ, за да отида с колата до Офали. Машината за вятър, която щеше да развява драпериите, беше пристигнала, мебелите бяха на път, правеше се нова, заострена шапка, колкото кофа, Андреа и Моузес бяха дошли да ми помогнат и ситуацията сякаш не беше така застрашително неконтролируема, докато Лесли не се появи.

— Спалните са прекалено обикновени! Трябва да се украсят!

Хванах я за ръката, погледнах я в очите и процедих през стиснатите си зъби:

— Няма. Време.

И тя ме изгледа продължително.

— Намери. Време. Искам ония неща, дето са над леглата, да приличат на мрежи за комари. Да са в сребристо.

Сетих се за Пачката и за коленете си.

— Телефонът — извиках на Андреа и тя замалко не го изпусна. — Извини ме, ще трябва да закупя всичкото сребърно ламе в Ирландия.

Трябваше да се обадя на всеки производител на дрехи, когото познавах. Приличаше на евакуацията на Дюнкерк.

На петия ден…

Станах посред нощ, за да отида е колата до Офали. Огледалата пристигнаха, но половината не бяха оцеляли при пътуването. Неприятно положение, което се опитваше още да се влоши; това не бяха обикновени огледала, а от италиански кристал. Но имено сребристата ламена мрежа против комари разбиваше сърцето ми. Единствено неколцина самотни шивачи бяха готови да се заемат с работата за толкова кратко време, така че сама уших проклетите неща. Работих през цялата нощ, не можах да си отида вкъщи — предложих на майка ми да изпратя кола да я доведе в замъка, но накрая след като я уверих, че това няма да се повтори, тя се съгласи да изтърпи една нощ сама.

На шестия ден…

Денят на празненството. Не бях спала, пръстите ми целите бяха изпободени, но се държах. Стисках зъби. С ухо на земята и пръст на пулса. Справях се с всичко, включително и с двама тъповати на вид главорези, които се появиха с твърде тесните си костюми. Биячи, корави типове.

Привиках Моузее.

— Виж ги тия двамата. Не можем ли да имаме охранители, които да не изглеждат като социопати?

— Тези ли? Това са братята на Лесли. — Моузес се втурна да посреща свирачите на лютня, за да им раздаде клиновете и пантофите с пискюли.

През останалата част от деня и нощта имаше върволица от хора, които се приближаваха към мен с думите:

— Джема, някой е припаднал в коридора.

— Джема, имаш ли някакви презервативи?

— Джема, Пачката иска чаша чай, но Еванс-Блек се е барикадирал в стаята си и не си дава чайника.

— Джема, освиркват свирачите на лютня, грозна гледка.

— Джема, никой не носи никаква дрога.

— Джема, братята на Лесли ще се избият до смърт.

— Джема, госпожа Пачка прави секс с мъж, който не е г-н Пачка.