Сергей Лукяненко - Последен патрул

— Помня, Тигърче. — казах аз.

Вече не чувствах нито страх, нито злоба. Само печал — тиха и уморена.

— На пръв поглед са като истинските. — каза Тигърчето и се усмихна. — Само че не носят никаква радост…

— Добре изглеждаш. — измърморих аз, само за да кажа нещо.

Тигърчето замислено огледа наметката си от тигрова кожа. Кимна:

— Постарах се. За срещата.

— Здрасти, Игор! — казах аз. — Здрасти, Алиса!

Те кимнаха. После Алиса каза:

— А ти си юнак. Силен си. Само не се възгордявай, Светъл! На теб ти помагаше самият Мерлин. 55 55 Коментар на преводача: Интересно, ако развъплътените Различни наистина живеят почти пълноценно на шестия слой, защо ревъплъщаването на Алиса за процеса в Прага (третата част на „Дневен патрул“) я върна към момента на смъртта й (удавянето)?

Аз погледнах към стареца.

— Понякога. — деликатно каза Мерлин. — Е… край онази ваша чудна кула. И когато се биеше с върколаците в гората… И малко…

Вече не го слушах. Оглеждах се в търсене на онзи, чийто думи бяха най-важни за мен.

Костя бутна Различния, зад чийто гръб стоеше, и излезе пред мен. Всъщност, от всички присъстващи той изглеждаше едновременно и най-добре, и най-нелепо — по него имаше парчета от космически скафандър, някога бял, а сега почернял и изгорен на няколко места.

— Здрасти, съседе. — каза той.

— Здрасти, Костя. — отвърнах аз. — Аз… отдавна исках да ти кажа. Прости ми.

Той се намръщи:

— Стига с тези светли маниери… какво има да се прощава… Честно се бихме, честно ме победи. Всичко е наред. Трябваше да се досетя, че не поставяш Щита от страх…

— Все едно. — казах аз. — Нали знаеш, ненавиждам работата си. Станах винтче… част от машина, която не знае пощада!

— А как може другояче с нас? — Костя изведнъж се усмихна. — Стига вече… Ти… такова… прости на татко. Ако можеш. Той не беше такъв.

Аз кимнах:

— Ще се постарая. Ще опитам.

— Кажи му, че го чакаме с мама. — Костя се поколеба и добави твърдо: — Тук.

— Ще му кажа. — обещах аз, търсейки с поглед Полина.

Костя изведнъж направи крачка напред, неловко ми стисна ръката — и отстъпи.

И за този незначителен миг, докато дланите ни се докосваха, аз почувствах как хладната му ръка стана топла, кожата блесна в розов цвят, а в очите му се появи блясък. Костя стоеше, олюлявайки се, и гледаше дланта си.

А моята длан изгаряше от леден студ…

Редицата Различни трепна. Те бавно, несъзнателно тръгнаха към мен. И в очите им имаше алчност и завист — у всички, дори у Тигърчето, дори у Игор, дори у Мурат…

— Стойте! — извика Мерлин. Скочи и застана между мен и отишлите си Различни, вдигайки високо ръце. Забелязах, че старателно ме избягва, за да не ме докосне. — Стойте, безумци! Минута живот… не е това, което искаме, не е това, което чакахме!

Те спряха. Спогледаха се смутено и отстъпиха. Но в очите им продължаваше да свети гладно пламъче.

— Тръгвай си, Антоне. — каза Мерлин. — Вече разбра всичко и знаеш какво трябва да направиш. Тръгвай!

— Не мога да мина, там е „Последният Патрул“. — казах аз. — Освен ако твоят голем не ги спре…

Мерлин погледна някъде през мен. И въздъхна:

— Големът е мъртъв. И двата голема са мъртви. Жалко… понякога излизах на петия слой да си поиграя със змията. Но и тя тъгуваше.

— Можете ли да ме изпратите? — попитах аз.

Мерлин поклати глава:

— Малко от нас са способни да излязат дори на петия слой. А до първия могат да достигнат само единици, но там сме безпомощни.

— Не мога да мина покрай тях. — казах аз. — А директно… на седмия слой също няма да мога.

Ние се усмихнахме един на друг.

— Ще ти помогнат. — каза Мерлин. — Само че направи всичко както трябва, моля те.

Аз кимнах.

Не знаех дали ще се получи. Мога само да се постарая.

В следващият миг въздухът до мен завибрира, сякаш нещо, кипящо от излишък на Сила, пронизваше Сумрака. Какви слоеве… какви разстояния… какво значеха тези неща пред тази звъняща от осъзнаването си Сила?

Надечка стъпи на тревата. Размаха ръце, не успя да запази равновесие и се пльосна по дупе, гледайки към мен.

— Ставай! — строго казах аз. — Влажно е.

Надя скочи, изтупа велурения комбинезон и забърбори:

— Мама ме научи да влизам в сянката! Това първо! А там маймуната и змията се биха и се победиха взаимно. Това второ! Двама чичковци и една лелка гледат змията и ругаят с много лоши думи! Това трето! И мама нареди веднага да те прибера за вечеря! Това е четвърто!

Тя се запъна, откривайки около себе си цяла тълпа. Смути се, наведе очи и с глас на вежливо момиченце измърмори: