Марша Кенъм - Сърце в опасност

— Но нима никой не се е обявил в защита на господин Камерън? — прошепна ужасена Диърдри.

— Целият клан беше готов да се бие на негова страна и Доналд се измъчваше седмици наред от въпроса, дали да разреши поход срещу Кембъловци, за да им се отмъсти. Аргайл беше обвинил Алекс в двойно убийство и ако Лохийлс се беше поколебал да му го предаде, военните наказателни акции ставаха неизбежни. За да спаси живота на Алекс и да предотврати кървава война между клановете, Доналд изпрати в края на краищата брат си във Франция, където живееше по онова време и баща им.

— Да, но…било е несправедливо. Той не е убил предумишлено двамата мъже, а само се е опитал да брани любимата си.

Олуин се усмихна уморено.

— През първите десет години той мразеше целия свят и се хвърляше във всяка кървава битка, за да поуспокои някак ожесточението си, а когато в цяла Европа вече нямаше войни, замина за колониите, където можеше да утолява в битки с диваците жаждата си за кръв.

— А вие бяхте навсякъде с него?

— Израсли сме като братя и изобщо не би ми минало през ум да го изоставя. Когато херцогът обяви награда за главата му и трябваше непрекъснато да сме нащрек, за да не ни убият от засада, приятелството ни беше поставено на сериозно изпитание и понякога имам кошмари, от които с мъка се събуждам. Но общо взето все успявахме да се отървем.

— Като двойка изглеждате непобедими — съгласи се Диърдри. — Имам някак чувството, че армия Камеръновци може да превземе не само Англия, но и целия свят.

— Това може да се приеме почти за комплимент, госпожице О’Шей — измърмори Олуин. — Успях ли да ви убедя, че не сме коравосърдечни типове, които бият невинни жени?

Тя сведе гъстите си мигли.

— Аз всъщност никога не съм го вярвала.

— Никога? Дори в Уейкфийлд?

— Не биваше да се опитвате да ме задържите. Не понасям това.

— За в бъдеще ще го имам предвид. — Олуин обгърна леко шията й с ръка и я притегли надолу. Целуна я продължително и нежно и усети, че е невинна и доверчива, а сърцето й е способно щедро да прощава.

Когато неохотно я пусна, тя прокара пръсти по устните си.

— Това не биваше да го правите, сър.

— В живота ми има толкова много неща, които не би трябвало да правя — възрази й той откровено, — но тази целувка положително не е сред тях. Освен това не съм никакъв сър, а се казвам Олуин. Това е галската дума за хубав.

— Подходящо име за вас… — прошепна Диърдри, преди да си спомни, ужасена, за задълженията си. — О, божичко, трябва да побързам. Заслужавам наказание, задето така изоставих господарката си.

— Ще дойдете ли пак, когато можете?

Тя отново се изчерви, а той си помисли: „Господи, очарователна е. Да не беше дъщеря на горски пазач, а на крал, целият свят щеше да лежи в нозете й.“

— Ще дойдете ли пак? — попита той отново.

— Ако го желаете, сър.

— Олуин — напомни й нежно той. — И наистина много го желая.

Докато гласеше изкусно дългите златни къдрици на господарката си, Диърдри се измъчваше от ледената й студенина. Задачата й беше много неблагодарна, защото Катрин начесто скачаше нервно, разхождаше се напред-назад из стаята или се въртеше нетърпеливо на табуретката, та камериерката едва успяваше да закрепи косата с фиби и гребени.

Въпреки всичко успя да направи съвършената фризура, а после помогна на Катрин да се облече. Докато изпъваше с все сили връзките на корсета с пластинки от китова кост, беше доволна, че тя самата не е принудена да се вкопчва, спряла дъх, в таблата на леглото, та да могат да я напъхат в това дяволско творение, което повдигаше и смачкваше неестествено гърдите, за да надари жената с тъничък кръст. Почти толкова неудобна беше и кошовидната телена конструкция, пристегната над бедрата, която се покриваше най-напред с три широки дантелени фусти.

Камериерката се сви ужасена, когато Катрин изруга на висок глас.

— Какво има, госпожице? Да не сбърках нещо?

— Виж само с какво са ми услужили! И това ако не е най-нагло нахалство!

— Кого имате предвид?

— Онази проклета червенокоса вещица. — Главата на Катрин изчезна за миг сред шумолящото копринено великолепие, а когато се подаде отново, тя продължи с горчивина: — Нарочно го е направила! Такива рокли излязоха от мода преди половин година и съм почти сигурна, че зърнах на корсажа мазно петно.

Диърдри не можа да открие никакво петно, но се втренчи смутено в деколтето. Гърдите на Катрин бяха изложени безсрамно на показ, а помръднеше ли ръце, зърната вече бяха готови да изхвърчат от светлозелената коприна.