Марша Кенъм - Сърце в опасност

Тогава какво?

На прага на стаята той спря, за да свикнат очите му със здрача. На нощното шкафче гореше една единствена свещ и слабата й светлина падаше само върху леглото. Без да намери отговор на въпроса си, той се приближи към леглото на болния, свъсил чело.

— Проблеми?

Алекс се учуди, че сивите очи на приятеля му бяха ясни и будни, сякаш беше спал не няколко кратки часа, а дни наред.

— Проблеми ли? Нищо особено. Трябва да спиш.

— Как да го постигна, след като при всяко мое обръщане, почваш да кръжиш над мен като гарван-лешояд.

— Би трябвало да смятаме всъщност, че си твърде болен, за да се упражняваш в присъщото ти остроумие — забеляза сухо Алекс.

— Арчи ми даде почти толкова уиски, колкото и опиум. — Олуин се намести върху възглавниците и направи гримаса, когато превързаното му рамо се плъзна по дюшека. — Заканва се, че след седмица ще танцувам под звуците на гайда и нямам основания да се съмнявам в думите му.

— Шегата настрана, как се чувстваш?

— Сякаш ме е улучил голям къс скала, но според Арчи скоро ще мога отново да си служа с ръката, дори ако рамото остане известно време неподвижно. Имал съм късмет, че е лявото. Мисълта, че в бъдеще няма да мога да се сражавам с вятърни мелници, би ме ужасила.

Алекс се засмя и си наля чаша уиски от шишето върху нощното шкафче.

— Наздраве! — обади се Олуин. — Можа ли да спиш миналата нощ?

— Малко.

— Не ми изглеждаш отспал. За мъж, който след половин вечност се завръща в лоното на семейството си, изглеждаш като пребито псе.

Алекс прокара с въздишка пръсти през косата си.

— Все повече ми се струва, че е трябвало да си останем там или поне да се бяхме върнали с кораб.

Олуин кимна ухилен.

— Мойра беше преди малко тук и през цялото време ми приказва за очарователната ти съпруга. Трябва ли да кажа веднага „нали те предупредих“, или да поизчакам още няколко минути?

— Ако поизчакаш, ще имаш допълнителни основания да го кажеш.

— Какво се е случило?

— Стрюън иска на всяка цена да потегли с един отряд, за да ликвидира Гордън Рос Кембъл.

— А Лохийлс на какво мнение е?

— Помолил е бащата на Иън да дойде в Акнакери. Старият Гленгарън трябва да реши дали смъртта на сина му трябва да бъде отмъстена. Но предполагам, че Доналд ще го посъветва да изчака. Може би ще има скоро възможността да убие повече Кембъловци, отколкото някога е мечтал.

— Ако съм те разбрал, Лохийлс смята, че клановете ще тръгнат да се бият за принц Чарлз.

— Брат ми не е за завиждане. Каквото и да реши, няма да е доволен от себе си. Аз лично смятам, че Англия е още по-настървена от Шотландия този бунт да се вдигне. Те искат да ни смажат веднъж завинаги и окончателно да превземат страната ни.

— Вечният песимист!

— Непоправимият глупак, искаш навярно да кажеш. Кой може да е толкова глупав да се надява, че бихме могли, след като сме се върнали у дома, да останем в сянка?

— Ти, легендарни ми приятелю! Камшройнайх Дъб, тъмнокосият Камерън би желал да заживее със съпруга и деца образцов семеен живот.

— Изобщо не съм споменавал за жена и деца.

— Просто ми мина през ума. Но кой трябва да осъществи древното предсказание, ако ти просто изчезнеш от повърхността?

— Какво предсказание?

— Гарваните ще утолят на три пъти жаждата си с кръвта на Кембъловци. Херцогът на Аргайл е суеверен и вярва, че гарваните вече на два пъти са я пили.

— Почти бях забравил това проклятие на една рибарка.

— Аз също, докато Арчи не ми го напомни. Слухове твърдят, че херцогът се стряска с пяна на устата от дълбок сън и се кълне, че те е сънувал до леглото си с кървав меч в едната ръка и главата на Макбет в другата.

— Радвам се, че мога по такъв начин да нарушавам спокойния му сън.

— Арчи ми разказа още нещо: Гордън Рос Кембъл бил незаконен син на Малкълм Кембъл.

— Негов син?

— Това променя донякъде нещата, нали?

— Навежда ме на мисълта, че проклятието лежи не върху тях, а върху мен. Станаха вече двама мъжете, които трябваше да убия, ако ми се предостави възможност, но аз ги пощадих от християнска любов към ближния.

— Двама ли?

Алекс имаше предвид Хамилтън Гарнър и направи гримаса.

— Може би просто остарявам и отпадам. Трябваше да се целя по-добре със сабята и да удрям по-яко с юмруците, вместо да се поддавам на моментно изкушение.

Олуин не се съмняваше, че общият знаменател в тези два случая е с руса коса и теменуженосини очи.

— Какво ще правиш сега с Катрин? — попита той спокойно. — Ще трябва в най-скоро време да вземеш някакво решение.