Марша Кенъм - Сърце в опасност

Катрин пребледня като платно.

— Ти си го разбрал?

— Естествено. Както ти току-що каза, на твое място и аз бих го сторил.

Коленете й се подгънаха, та трябваше да се хване за един стол. Сега той ехидно й се подиграваше, защото й беше отнел всяка надежда семейството й да не повярва, че е изчезнала безследно от лицето на земята.

— Защо никога не спомена нищо?

— Не беше достатъчно важно. Беше малко досадно да търсим бележките, но пък бях спокоен, докато ти се имаше за толкова хитра.

Неговата арогантност я накара да се изчерви, тя вдигна ненадейно ръка и шумно му зашлеви шамар. Главата му остана близо минута наведена на една страна, а когато я погледна пак, пръстите й се бяха отпечатали на бузата му.

— За бога, жено — каза той тихо, — имаш опасен темперамент! Но е голяма грешка да го проявяваш тъкмо по този начин.

— А за какво да го използвам? Да ти го хвърля в краката, за да можеш да го стъпчеш? Или обичаш само жени без гръбнак, които успяваш така да сплашиш, че да пълзят в прахта в краката ти?

Алекс захвърли пурата и я привлече в обятията си.

— Не, госпожо, обичам пламенни и готови за сражения жени. Най-много обичам тънки и високи блондинки, приятно закръглени, където трябва, с теменуженосини очи и безсрамни страстни устни, сякаш създадени за целувки.

Устните му се притиснаха към нейните, езикът му проникна тутакси в устата й и закръжи около нейния език. Едната му ръка ровеше в косата й и така я държеше здраво, с другата развърза колана на пеньоара, пъхна ръка под него и загали гърдите й.

Изобщо не обърна внимание на сподавения вик на Катрин. С едно движение развърза връзките на нощницата, обви с ръка голата й плът и закръжи с пръсти около зърната на гърдите, които бързо се превърнаха в напращели пъпки.

— Защо не сложим край на глупавите игрички, Катрин? — прошепна страстно Алекс, докато устните му се плъзгаха към нежната й шия. — Искаш да сдържа обещанията си? Добре… да почнем от онова, което дадох в библиотеката на баща ти — да те взема за съпруга с всички свързани права и задължения.

— Не — изхриптя тя, — не…

— Устата ти казва „не“, но тялото ти иска повече. Много, много повече.

— Не искам нищо от теб — протестира тя вяло. — Нищичко…

Той захвърли встрани пеньоара и нощницата, притисна устни към гърдата й, почна да я смуче. Тя искаше да вика, но едва можеше да диша. Искаше да го отблъсне, но пръстите й следваха свои пътища и спряха на копринената му риза. Духът й искаше да се противопостави на това завладяване, но плътта й беше залята от вълни на чувствена наслада и тя си пожела устните му да покрият цялото й тяло с тези шокиращи милувки, за които никога не бе подозирала, и да я накарат да се стопи в пламъците им.

Тя чу дълбок стон и разбра, че се е изтръгнал от нейното гърло. Когато отвори очи, видя, че Алекс внимателно я наблюдава. Прочете глада в тъмните му очи, разбра, че той я желае и се бори със желанията на тялото си. Би трябвало това да я ужаси, но всъщност се почувства горда с женската си сила. Една-единствена милувка бе достатъчна, за да й се видят предишните флиртове детински и незначителни.

Аликзандър Камерън беше въплътената страст и тя знаеше, че няма да му устои, ако той отново я докосне. Но вместо това той изведнъж я пусна и направи крачка назад.

— Сега ще се облечеш за вечеря — каза той дрезгаво. — Ще ме придружиш и ще се държиш прилично. В противен случай ще ме принудиш да приема, че изобщо не те интересува дали ще видиш отново Англия и твоя старши лейтенант.

Със сълзи в очите Катрин отметна предизвикателно глава.

— За сметка на собствената ви душа, господин Камерън, така ли?

— Аз нямам душа, госпожо. Тя умря преди петнайсет години в обятията ми.

Тя си пое разтреперана дъх.

— Ти си човек, достоен за презрение — без скрупули, без морал, без вяра, без съвест! Всъщност не би трябвало да вървиш на два крака през този живот.

Алекс се поклони подигравателно.

— Един мъж умее да оцени жена, която има толкова високо мнение за него. — С тази саркастична забележка той излезе от стаята.

Докато отиваше да посети ранения Олуин, той се поуспокои, но кръвта все още кръжеше бясно из тялото му, а в порите му сякаш бяха проникнали ароматът и вкусът на Катрин. Беше на косъм да я хвърли върху леглото, за да се освободи най-сетне от нея. Но беше ли наистина това изходът? Щеше ли овладяването на тялото й да намали изнервящото напрежение, което го обхващаше в нейно присъствие? Или след това всичко щеше да стане още по-лошо? Тези очи, тези устни…тя непрекъснато го предизвикваше и ако не намери скоро възможност да я отпрати от Шотландия и от своя живот, тогава…