Стивън Кинг - Мъглата

Едно от пипалата се потри нежно о бузата ми и след това се размаха във въздуха, сякаш се колебаеше. Тогава си помислих за Били. Били лежеше заспал в магазина до дългия бял хладилен шкаф за месо на господин МакВей. Бях дошъл тук, за да намеря нещо, с което да го покрия. Ако едно от тези неща тук ме докопа, нямаше да има кой да се погрижи за него, освен може би Нортън.

Така че пуснах Норм и паднах на колене. Бях наполовина вън и наполовина вътре, точно под повдигнатата врата. Едно от пипалата се промъкна наляво от мен, сякаш вървеше на смукалата си. То се долепи до ръката на Норм, спря се за миг, а след това се нави около нея.

Сега Норм приличаше на човек от някой луд сън на заклинания със змии. Отвсякъде около него се увиваха пипала… те бяха и около мен. Тромаво скочих обратно вътре, паднах на рамото си и се претърколих. Джим, Оли и Майрън продължаваха да са там. Стояха като сцена с восъчни фигури в музея на Мадам Тюсо, с бледи лица, ярко блестящи очи. Джим и Майрън бяха от двете страни на агрегатното отделение.

— Пуснете агрегата! — изкрещях им аз.

Никой не помръдна. Взираха се с унесена, мъртвешка ненаситност към рампата. Опипах пода, хванах първото попаднало ми нещо — кутия прах за пране — и го запратих към Джим. Ударих го в корема, малко над токата. Очите му проблеснаха и си върнаха почти нормалното изражение.

— Иди и пусни проклетия агрегат! — изревах толкова силно, че ме заболя гърлото.

Той не се помръдна, вместо това започна да се оправдава, явно решил, че сега, когато нещо неизвестно от мъглата изяждаше Норм, бе дошло времето да се защитава.

— Много съжалявам — хленчеше той. — Не знаех. Откъде по дяволите бих могъл да зная? Ти каза, че си чул нещо, но аз не знаех какво имаш пред вид, трябваше да обясниш по-ясно. Аз си помислих, де да знам, че може би птица или нещо…

В този момент Оли се раздвижи, бутна го с тежкото си рамо и слепешката тръгна към агрегатното. Джим се препъна в един от кашоните с белина и падна, така както аз бях паднал в тъмното.

— Много съжалявам — повтори той. Червената му коса бе паднала над челото му. Лицето му бе сиренено бяло. Очите му бяха като на ужасено малко момче. След няколко секунди агрегатът се закашля и заработи.

Обърнах се към вратата на рампата. Норм бе почти изчезнал, но въпреки това той се държеше зловещо за ръба на вратата с една ръка. Тялото му гъмжеше от пипала и от него спокойно се стичаше кръв на пода на едри капки. Главата му се блъскаше напред-назад и очите му бяха изскочили от ужас, вперени в мъглата.

Още пипала бяха полазили навътре по пода. Имаше прекалено много до копчето, с което се вдигаше и сваляше вратата, така че бе немислимо да се приближи човек до него. Едно от пипалата обви половинлитрова бутилка кола и я отнесе. Друго обхвана картонена кутия и я стисна. Кутията се разкъса и от нея се затъркаляха рула тоалетна хартия. Пипалата с настървение се вкопчиха в тях.

Едно от големите се плъзна навътре. Върхът му се повдигна от пода и сякаш подуши въздуха. То тръгна към Майрън и той започна да отстъпва на ситни стъпки, като лудо въртеше очи. От устните му се изтръгна тънък писък.

Започнах да се оглеждам за нещо достатъчно дълго, с което да пресегна отвъд пипалата и да натисна копчето „ЗАТВОРЕНО“ на стената. Видях една метла с дълга дръжка, подпряна касите с бира и я грабнах.

Здравата ръка на Норм се откъсна от вратата. Той затупа с нея по бетонната рампа и лудо се заопитва да се вкопчи в нещо с единствената си свободна ръка. За миг очите му срещнаха моите. Бяха дяволски блестящи и напълно съзнаващи какво става. Тогава бе издърпай в мъглата, въпреки че се съпротивляваше. Последва още един писък, който стихна задавено. Норм изчезна. Протегнах дръжката на метлата, натиснах копчето и моторът изви. Вратата започна да се плъзга надолу. Първо докосна най-дебелите пипала, онова, дето опипваше в посока към Майрън. Притисна ципата — кожата или каквото там беше — и после я проби. Заблика черна лепкава течност. Пипалото започна да се гърчи лудо и да се удря в бетонния под на склада, като гаден бич, след това започна да се изпъва. След миг изчезна. Другите започнаха да се изтеглят.

Едно от тях се бе вкопчило в петкилограмова торба с кучешка храна и не искаше да я пусне. Спускащата се врата го сряза на две, преди да влезе в жлеба си. Отрязаното парче от пипалото се сви конвулсивно, скъса торбата и пръсна кафяви гранули кучешка храна из целия склад. После започна да се мята по пода като риба на сухо, ту се навиваше, ту се развиваше, все по-бавно, докато остана неподвижно. Побутнах го с дръжката на метлата. Парчето от пипалото, дълго около метър, се вкопчи в нея за миг, после се отпусна и се просна сред пръснатите рула тоалетна хартия, кучешката храна и белина.