Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— И тъй, тази вечер изпращам пакета на тайния съветник Тоблер.

— И моля ви се, не забравяйте да го запитате дали няма вакантно място и за господин Шулце — помоли Хагедорн. — Нали нямаш нищо против, Едуард?

Шулце кимна.

— Разбира се, че нямам, моето момче. Нека дядко Тоблер си даде малко зор да направи нещичко и за двама ни.

Кеселхут взе проектите.

— Ще сторя всичко, за да успея, господа.

— И моля, нека на всяка цена да върне работите ми — каза младият човек. — В това отношение майка ми е много строга.

— То се разбира от само себе си — рече Шулце, макар че всъщност това съвсем не го засягаше.

Кеселхут смачка остатъка от пурата си в пепелника, стана, пъшкайки, промърмори нещо под нос и тъжно се отдалечи. Защото на вратата на хотела, нарамил два чифта ски, стоеше Тони Грасвандер. Наближаваше времето за третия урок. Тайната на завоя с „рало“ трябваше да бъде разгадана.

Едуард и Фриц потеглиха малко по-късно. Възнамеряваха да идат на разходка. Но най-напред направиха кратко посещение на своя снежен човек. Клетият — той се топеше.

— Казимир плаче — заяви Хагедорн. — Това нежно сърце му е наследство от тебе, Едуард.

— Не плаче, а прилага лечение за отслабване — възрази Шулце.

— Ако имахме пари — каза Хагедорн, — щяхме да му подарим един голям чадър, за да го забием в земята и да го разпънем над него. Без чадър ще загине.

— С парите работата стои така — рече Шулце. — Дори и да имахме… най-късно в началото на март тук някъде щеше да има само чадър, а Казимир щеше да е изчезнал. Изгодите от богатството всъщност са нещо твърде ограничено.

— Говориш, като че ли някога си притежавал банкова сметка — каза Хагедорн и добродушно се разсмя. — А майка ми твърди, че имотът често пъти бил само дар от провидението за ония, които инак нямало да могат да се оправят.

— Това би било прекалено справедливо — заяви Шулце.

— И прекалено просто.

Сетне, вдълбочени в многозначителни разговори, те се запътиха към замъка Кермс, спряха да погледат селяните, които играеха върху леда на кегли, проследиха един замръзнал планински поток до извора му. Наложи се да се катерят нагоре по стръмното, плъзгаха се, ругаеха, смееха се, задъхваха се, мълчаха, минаваха през побелели от сняг гори и с всяка крачка все повече се отдалечаваха от всичко, което напомняше за последния ден от сътворението на света.

Най-сетне светът се свърши. Нямаше вече изход. Високи скалисти стени лишаваха човека и от последната надежда. Зад тях, тъй да се каже, очевидно се намираше Нищото.

И от една от тия скали се спущаше водопад. Не, не се спущаше. Мразът го беше сграбчил с две ръце. От ужас той се беше сковал. Водата се беше превърнала в кристал.

— В Бедекеровия пътеводител сравняват този водопад с полилей — забеляза Хагедорн.

Шулце седна върху дълбоко замръзналия корен на едно дърво и каза:

— Истинско щастие е, че природата не може да чете.

След като пиха кафе, Хагедорн се прибра в стаята си. Шулце обеща след малко да иде и той. Заради малките котки и за един голям коняк.

По когато излезе от читалнята и се отправи към стълбите, той бе обезпокоен от чичо Полтер.

— Имате вид, като че ли скучаете — каза портиерът.

— Не се главоболете заради мен! — замоли го Шулце. — Аз никога не скучая.

И поиска да се отдалечи.

Чичо Полтер го потупа по рамото.

— Ето ви един списък! А пък раницата ще получите в кухнята.

— Не ми трябва никаква раница — рече Шулце.

— Не казвайте така! — заяви портиерът и заплашително се усмихна. — Детето на куриерката има шарка.

— Дано да му мине по-скоро! Но какво ще търси клетото дете в раницата, която аз трябва да получа от кухнята?

Портиерът замълча и продължи да разпределя писмата и вестниците в различните шкафчета за ключовете от стаите.

Шулце разгледа списъка, който се намираше пред него и смаян прочете:

100 картички изглед от Волкенщайн х 15

2 туби „Гумиарабикум“

1 макара тъмночервен копринен конец

50 пощенски марки х 25

3 дузини ножчета за бръснене

2 метра тесен бял ластик

5 сапуна

1 опаковка пирамидон — големи таблетки

1 шише мастило за автоматични писалки

1 чифт мъжки жартиери, черни

1 чифт калъпи за обувки №37

1 кесия ментов чай

1 телена четка за велурени обувки

3 кутии ментолови дражета

1 каишка за куче, зелена, лакирана

4 часовници — да се вземат от поправка

1 дузина очила за сняг

1 малко шише брезова вода

1 алуминиева кутия за хляб