Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Списъкът съвсем не свършваше. Но като начало това беше достатъчно за Шулце. Той изтощено вдигна поглед, засмя се и каза:

— А, значи, работата била такава!

Портиерът сложи на масата няколко банкноти.

— След всяко пишете цената. Довечера ще проверим сметката.

Шулце прибра списъка и парите.

— Откъде ще взема тия неща?

— От селото — каза заповеднически чичо Полтер. — От аптеката, от фризьора, от пощата, от часовникаря, от дрогерията, от галантерията, от книжарницата. Побързайте!

Шулце си запали една пура и докато всмукваше от нея, каза:

— Надявам се, че тук ще напредна много. Допреди седмица не смеех дори да се надявам, че ще мога да стана тук куриерка.

Той кимна любезно на портиера и додаде:

— Дано не си въобразявате, че по този начин ще ме наплашите, за да напусна преждевременно хотела ви.

Чичо Полтер не отговори.

— Може ли да знам отсега какви са намеренията ви спрямо мен за утре? — запита Шулце. — Ако нямате нищо против… с рядко удоволствие бих изчистил веднъж комина! Ще ви бъде ли възможно да наредите утре коминочистачът да има зъбобол?

И сияещ си тръгна.

В продължение на повече от час чичо Полтер хапеше долната си устна. Сетне нямаше вече време за това. Курортистите започнаха да се прибират на групи от ски и от екскурзии.

Най-сетне се завърна дори и директорът Кюне.

— Какво става с вас? — запита угрижено той. — Да нямате жълтеница?

— Още не — каза портиерът. — Но може да стане и това. Тоя Шулце се държи невъзможно. Все по-нахален става.

— Стачкува ли? — запита Смелия Карл.

— Напротив — каза портиерът. — Прави му удоволствие.

Директорът разтвори уста, без да може да произнесе нито звук.

— Иска утре да чисти комина! — докладва портиерът. — Това му било заветна мечта.

Смелия Карл каза: „Просто дивотия!“ и изостави господин Полтер да тъне в мрачните си мисли.

На тайния съветник Тоблер, т.е. на господин Шулце бяха необходими два часа, докато, приведен под тежестта на раницата, се върне в хотела. Впрочем никога в живота си той не се беше забавлявал толкова много, колкото през времето, докато правеше тия странни покупки.

Часовникарят например го осведоми най-подробно за политическото положение в Източна Азия и за нарастващото стопанско влияние на Япония в световния пазар. Първият помощник на аптекаря му държа реч в защита на хомеопатията и го покани за една от следните вечери на четвъртинка червено в селската кръчма. Русокосата касиерка при фризьора го помисли за съпруг на куриерката. А собственикът на дрогерията шепнешком му обеща процент, ако в бъдеще прави по-големи покупки.

В кухнята той свали раницата от гърба си и се отправи към петия етаж, за да приготви сметката за портиера. Отвори вратата на стаята си и бе принуден да констатира, че има гост!

Проточил глава напред, някакъв непознат, добре облечен господин, лежеше под умивалника, чукаше усърдно нещо и явно не подозираше, че вече не е сам. Почна дори да си подсвирква.

— Какво обичате? — запита високо и строго Шулце.

Неканеният гост подскочи, удари тила си в ръба на масата и като пълзеше заднешком, се измъкна на дневна светлина.

Беше господин Кеселхут! Седнал на пода, той гледаше виновно.

— На вас май ви хлопа нещо! — каза Шулце. — Бъдете така добър да станете!

Кеселхут се изправи и започна да си отупва крачолите. Със свободната ръка търкаше тила си.

— Какво търсите под моя умивалник? — запита енергично Шулце.

Йохан посочи голямата картонена кутия на стола.

— Заради контакта, господин таен съветник — каза смутено той. — Не беше съвсем в ред.

— Нямам нужда от контакти!

— О, все пак, господин таен съветник — отвърна Йохан и разтвори кутията. На бял свят се появи лъскаво никелирано електрическо слънце. — Инак ще се простудите.

Той постави уреда на масата, мушна се пак под умивалника, пъхна щекера в контакта, измъкна се отново и зачака с напрежение.

Постепенно реотанът започна да се нагрява — най-напред порозовя, сетне се зачерви; и много скоро почувствуваха как мразовитата таванска стая почна да се изпълва с лека, приятна топлина.

— Водата в легена на умивалника се топи — каза Йохан и погледна господин Шулце.

Тоблер долови този поглед, ала се направи, че не го вижда.

— Ето и кашонче с пури — каза плахо Кеселхут. — Погрижих се и за малко цветя.

— А сега — вън! — каза тайният съветник. — Трябвало е да станете по професия Дядо Мраз!

Междувременно и доктор Хагедорн имаше гост. Някой беше почукал. Легнал изморен на дивана, той беше извикал „влез“ и беше запитал: