Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— И аз съм от Берлин — рече той. — Какво съвпадение!

Горе, на петия етаж, тайният съветник Тоблер беше унесен в лека следобедна дрямка. Всъщност от уважение към красотите на природата, той бе възнамерявал да се лиши в Брукбойрен от този свой навик. Но все пак, вече не беше от най-младите. И така, след като включи електрическата печка на Йохан, той се настани в леглото и заспа.

Но ето че след малко вратата шумно се разтвори. Тоблер се събуди и намусено вдигна поглед. Пред него стоеше Хагедорн, който седна на леглото и каза:

— Откъде си взел това електрическо слънце, Едуард?

— Дарение — каза сънливо Шулце. — Ако си дошъл тук само за да ме питаш за това, ще почнем пак да си говорим на „вие“!

— Човече божи! Шулце! — произнесе на пресекулки Хагедорн. — Трябваше да ти го кажа веднага. Изгубен съм. Току-що се влюбих.

— Ах, махай ми се от главата с твоите глупави жени! — викна заповеднически Едуард и се обърна към стената. — Лека нощ, момчето ми!

— Тя не е глупава жена — каза строго Фриц. — Страшно е красива. И умна! И има чувство за хумор. И мисля, че също й харесвам.

— Ти страдаш от мания за величие! — промърмори Шулце. — Е, коя е? Малбре или бременската Цирцея?

— Престани най-после с тях! — викна възмутено Хагедорн. — Съвсем друга е! Не е женена! Ще бъде едва тогава, когато съпруг й стана аз! Води и една леля. Викат й Юлхен.

Сега вече Шулце се събуди.

— Разпътен тип си ти! — рече той. — Отложи женитбите си поне до утре! Да не вземеш да лапнеш сега по някоя гъска, която е тръгнала с леля си Юлхен на лов за мъже! Все ще ти намерим някоя.

Хагедорн стана.

— Едуард, забранявам ти да говориш с такъв тон за моята бъдеща съпруга. Тя не е гъска. И не е тръгнала на лов за мъже. Та нима аз изглеждам добра партия?

— Пази боже! — каза Шулце. — Но тя естествено е чула, че си престолонаследник!

— Съвсем не е могла да чуе подобни дивотии — каза младият човек. — Тя тъкмо сега пристига от Берлин.

— А пък аз чисто и просто не го вярвам! — заяви категорично Шулце. — Знаеш, че замествам майка ти. Забранявам ти. Край! Един хубав ден ще ти избера жена, подходяща за теб.

— Миличък Едуард — каза Фриц. — Виж я най-напред. Като я видиш само и дъхът ти ще секне!

Хагедорн се настани в хола, като държеше под око асансьора и стълбата. Докато нетърпеливо чакаше младото момиче и бъдещето, въодушевлението му отстъпи място на дълбока покруса. Внезапно му беше хрумнало, че за да се ожениш, трябват пари. И че той нямаше. По-рано, когато печелеше пари, все беше попадал на неподходящи госпожици. А сега, когато обичаше племенницата на леля Юлхен, беше без работа и го смятаха за престолонаследник!

— Изглеждате тъй, като че ли се готвите да идете в манастир — каза някой зад него.

Хагедорн подскочи. Беше племенницата на леля Юлхен. Той се изправи.

Тя седна и го запита:

— Но какво става с вас?

Фриц втренчи поглед в нея — дотогава, докато тя сведе клепки. Той се изкашля и каза:

— Освен господин Кеселхут и Едуард никой в хотела още не знае. Но на вас трябва да ви го кажа. Смятат ме за милионер или, както твърди Едуард, престолонаследник на Лихтенщайн. Защо — и аз не знам. Всъщност аз съм безработен висшист.

— Защо не изяснихте недоразумението? — запита тя.

— Нали? — рече той. — Трябваше да го сторя. Така и исках впрочем! Ах, какво магаре съм! Много ли ми се сърдите? Но Едуард каза да съм се примирял с тая грешка. Преди всичко заради моите сиамски котки. Защото много обича да си играе с тях.

— Но кой е всъщност този Едуард? — запита тя.

— Едуард и аз спечелихме един конкурс. И поради това сега тук ни охранват безплатно.

— Четох за това във вестника — каза тя, — става дума за някакъв конкурс на заводите Тоблер, нали?

Той кимна.

— В такъв случай вие сте доктор Хагещолц.

— Хагедорн — поправи я той. — Малкото ми име е Фриц.

След това замълчаха. Тя се изчерви и после каза:

— Името ми е Хилдегард.

— Много ми е приятно — отвърна той. — Най-хубавото име, което съм чувал някога!

— Не — отговори непоколебимо тя. — Фриц ми харесва повече!

— Имах предвид женските имена.

Тя се усмихна.

— В такъв случай сме единодушни.

Той хвана ръката й, сетне я пусна смутено и каза:

— Прекрасно би било.

Най-сетне Шулце излезе от асансьора. Хагедорн му кимна още отдалеч и каза на племенницата на леля Юлхен:

— Идва Едуард!

Тя не се извърна.

Младият човек пресрещна приятеля си и прошепна: