Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Кеселхут започна да нервничи.

— Трябва да се преоблека. Инак ще си докарам някоя хрема. — Той кихна три пъти. — Мога ли да помоля присъствуващите след вечеря да бъдат мои гости в бара?

— Прието — каза Шулце. — Тъкмо ще видим колко носи леля Юлхен.

Тя се наежи:

— Всички ви ще надмина по пиене. Когато през 1905-та се женеше сестра ми, изпих съвсем сама две шишета вино от френско грозде.

— Дано този път се напиете по-скоро — каза Кеселхут. — Инак удоволствието ще ми излезе много скъпо.

Сетне той закуцука към стълбата. Приличаше на разбита армия.

В това време Хагедорн просто поглъщаше с поглед Хилде. Внезапно той прихна да се смее.

— Това наистина няма никакво значение… но аз изобщо не знам презимето ви.

— Тъй ли? — запита тя. — Смешно, нали? Представете си: казвам се точно както приятеля ви Едуард!

— Едуард — каза младият човек. — Как се казваш? А, Тъй, извинявай, днес май бурмичките в главата ми са се поразхлабили. Вие се казвате Шулце?

— Откога почна да ми говориш пак на „вие“? — запита Едуард.

— Но той се обръща към мен — обясни Хилде. — Тъй е, господин докторе. Казвам се точно както вашия приятел.

— Какво съвпадение! — извика Хагедорн.

— Името Шулце е много разпространено — рече Едуард и гневно изгледа Хилде.

— Все пак, все пак — прочувствено заговори Фриц. — Това съвпадение някак забележително ме вълнува. Сякаш съзирам в него пръста на съдбата. Може би вие сте роднини, без дори да подозирате, че е така?

На това място от разговора леля Юлхен получи пристъп на задух и госпожица Хилдегард трябваше да я отмъкне бързо в стаята. По стълбите тя изтощено каза:

— Дивотия на квадрат! Толкова ли не можахте да си изберете някое друго име?

Хилде енергично тръсна глава.

— Не можех да го лъжа. А че се казвам точно тъй, както приятеля му Едуард, все пак е вярно.

— Дано само всичко да се размине — каза Кункел.

— Момичето е чудесно, нали? — запита Фриц.

— О, да — каза намръщено Едуард.

— Видя ли какви трапчинки има на бузите, когато се засмее?

— Да.

— А пък в зениците й има златисти точици.

— Никога досега не ми е правило впечатление — каза Шулце.

— Всъщност колко годишна смяташ, че е?

— През август ще стане на двадесет и една.

Фриц се разсмя.

— Престани с шегите си, Едуард. Но горе-долу така ще е. Не намираш ли и ти, че трябва да се оженя за нея?

— Е добре де — каза Шулце. — От мен да мине, женете се.

Той забеляза най-сетне, че брътви несвързано и се посъвзе.

— Може би тя няма нито грош — подхвърли той.

— Много вероятно дори — каза Хагедорн. — Но и аз нямам! Утре ще я питам, иска ли да ми стане жена. В такъв случай бихме могли веднага да се сгодим. А щом си намеря работа, ще се оженим. Ще ми станеш ли свидетел?

— Та това се разбира от само себе си! — заяви Шулце.

Хагедорн започна да мечтае гласно.

— Чувствувам се като новороден. Човече божи, да знаеш само как ще се разфуча сега из берлинските фирми! Няма да оставя намира и за минутка нито един от генералните директори. Дори наум няма да им дойде да ме изхвърлят.

— Може би работата с Тоблеровите заводи ще стане.

— Кой знае — каза скептично Фриц. — Никога досега не ми е вървяло с препоръки. Не, ще направим друго. Щом се върнем в Берлин, ще нахлуем направо в къщата на Тоблер! Имаш ли понятие къде живее?

— Някъде в Груневалд.

— Все ще му изнамерим адреса. Ще идем чисто и просто там, ще позвъним, ще изтикаме настрана прислужничката, ще се настаним в гостната му и няма да се махнем, докато не ни назначи. В най-лошия случай ще пренощуваме там. Ще си вземем по няколко сандвича. Става ли?

— Грандиозна идея — каза Шулце. — Още отсега се радвам на физиономията, която ще направи Тоблер. Ние двамата ще поставим на място това старо момче, а?

— Може да разчита на нас! — рече въодушевено Хагедорн. — Господин таен съветник — ще му кажем, — вярно е, че вие разполагате с много милиони и всяка година печелите още по няколко, поради което всъщност е излишно двама толкова талантливи специалисти по рекламата като нас да идват точно във вашето предприятие. По-добре би било да работим за загазилите фабрики, та да им помогнем отново да стъпят на краката си. Но, господин таен съветник, не съществува още толкова съвършена реклама, която да не бъде свързана с разноски. Ние, пропагандистите, сме пълководци; нашите армии обаче са спретнато подредени на пачки във вашата огнеупорна каса. И най-добрият стратег не може да спечели битка без война. А рекламата е война! Става въпрос да се завоюват главите на ми милиони хора. Става въпрос тия глави да се превърнат в окупирана територия, господин таен съветник! Конкуенцията не бива да се побеждава едва на пазара, тя трябва да претърпи поражение още в мислите на ония, които утре ще пожелаят да купуват. Дайте ни свобода на действие, сър!