Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Младият човек също се закашля. Сетне отговори:

— Откак завърших университета, не съм имал нито един приятел. Никога не бих дръзнал да ви помоля за приятелството ви. Човече божи, благодаря ти!

— Казвам се Едуард — забеляза Шулце.

— А аз — Фриц — рече Хагедорн.

Сетне се чукнаха, пиха и стиснаха ръцете си.

Кеселхут, който се показа на вратата с нова бутилка под мишница, ги видя, отгатна значението на това ръкостискане, усмихна се сериозно, внимателно се извърна и влезе обратно в шумния хотел.

На следния ден пристигна колетът от мама Хагедорн. Той съдържаше рекламните проекти, които синът й беше поискал, и едно писмо.

Мило мое добро момче! — пишеше майката. — Много ти благодаря за двете картички с изгледите. Тъкмо се готвя да тръгна и да занеса пакета на гарата, за да го получиш бързо. Дано само ъглите не пострадат. Думата ми е за ъглите на кутията и проектите. И кажи на тоя господин Кеселхут, че, ако може, бихме искали да си получим обратно твоите работи. Обикновено такива господа от много великодушие забравят.

Господин Франке казва, че ако работата със заводите на Тоблер се нареди, щяло да бъде просто да се шашнеш. Нали го знаеш, че се изразява все така разпуснато. Ще ти стиска палци. Намирам това — като имаш предвид, че живее у нас само под наем — много почтено от негова страна. Аз ти стискам палци не само на ръцете, а и на краката. Ако въпреки това не стане нищо с назначението, поне вината няма да е у нас. Човек не бива да се тревожи излишно. А пък който се ядосва прекалено, си е виновен сам.

Много се радвам, че другият, дето е спечелил конкурса, е излязъл мил човек. Поздрави го от мен. Макар да не го познавам. И не оставяйте богаташите да вирят нос пред вас. Много от тях нямат никаква заслуга, че са богати. Мнозина, струва ми се, имат пари само защото сърцето на добрия дядо господ е меко. „По-добре, отколкото да си нямат нищичко“ — тъй си е мислел той, като ги е създавал. Впрочем, ще ти стигне ли бельото? Ако не, прати веднага мръсното в една кутия. След три дни ще го имаш обратно. На витрината на Хепнерови има много хубави горни ризи. Ще трябва да кажа да ти запазят една. Синя на елегантни райета. Ще я вземем, като се върнеш вкъщи. Бих могла да ти я пратя и сега. Но кой знае дали ще ти хареса.

Тъй, моето момче. Сега ще ида с влака до Потсдамската гара. После ще продължа пеш до Анхалтската. Зимният въздух е здравословен. Изобщо човек толкова малко излиза от стаята. Картичките ми харесват. Също като в киното, когато ти поиска специална ложа. Разказах за това на господин Франке. Много се смя.

Не забравяй, когато си в гората, да си поемаш дълбоко дъх осем до десет пъти. Не повече. Инак ще те заболи главата. А пък каква полза.

Аз се чувствувам отлично. Много пея. В кухнята. Когато се храня, твоята снимка е на масата. Не ми е сладко сама. Права ли съм? Дано утре да пристигне писмо от теб. В което да ми пишеш подробно. Засега още не разбирам някои неща. Може с времето и да съм пооглупяла малко. От атеросклерозата.

От къде на къде например имаш в стаята си три котенца? И откъде накъде имаш две стаи и плюс това баня? И какви са тия работи с тухличките? Това ми е съвършено неясно, момчето ми.

Господин Франке казва дано това наистина да е хотел. А не например лудница. Ужасен човек е той. Има ли и другият, дето е награден, толкова помещения и котки, и тухличка?

Този път подлистникът във вестника е много интересен. Далеч по-хубав от последния. Особено от вчера насам. Господин Франке и аз сме на съвсем различни мнения по въпроса как ще продължи историята. Той не разбира нищо от романи. Нали си го знаем вече.

И друго: не прави глупости. Искам да кажа екскурзии по опасни върхове. Има ли в Брукбойрен лавини? В такъв случай внимавай особено много! Те започват съвсем невинно и внезапно стават големи. И тогава няма никакъв смисъл да бягаш.

Моля ти се, внимавай хубаво! Нали? А също и с женските особи в хотела. Или няма да е стока, или пък ще си има вече някого. Да не излезе като в Швейцария. Пак ще има да си чукаш главата после. Бъди така добър. Инак няма да съм спокойна.

Пак пиша писмо, дето не му се вижда краят. И тъй, край! Отговори на въпросите ми. Често забравяш. А сега — да тръгвам за гарата.

Бъди ми здрав и бодър! Никой от дните, които минават, не се връща вече. И дръж се прилично. Понякога си наистина нахален. Много поздрави и целувки от твоята обичаща те повече от всичко друго.

След закуска тримата мъже се настаниха на терасата и доктор Хагедорн показа събраните си произведения. Шулце ги огледа подробно. Намери ги много удачни и двамата поведоха оживен разговор във връзка с тях. Господин Кеселхут пушеше дебела черна пура, наливаше на всички кафе и се препичаше на слънце във всяко отношение. Накрая каза: