Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Хитрец сте вие, Йохан — каза Шулце.

А Кеселхут, поласкан, се засмя.

По-късно на масата им дойде дебелият господин Ленц. Беше се преоблякъл като съдържател на вертеп. Носеше под мишница недоизпита бутилка с ракия и запита Шулце не желае ли да участвува в конкурса за трите най-сполучливи костюма на дрипльовците.

— Вие положително ще получите първа награда — каза той. — Ние, другите, в никакъв случай не можем да изглеждаме толкова естествени. Че нали сме чисто и просто маскирани.

Ленц успя да убеди Шулце и той отиде заедно с него при професор Хелтай, който раздаваше номерата на участниците в конкурса. Но учителят по танци засука мустак и каза:

— Съжалявам, драги. Не отговаряте на условията. Вие не сте маскиран. Само изглеждате тъй. Вие сте професионалист.

Като всеки рейнчанин Ленц кипваше лесно. Но професорът остана непреклонен.

— Имам си нареждания — приключи спора той.

— Е добре тогава, мила лельо! — каза Шулце и му обърна гръб.

Когато се върна при масата, Хагедорн беше изчезнал.

Йохан седеше сам и се наливаше с алкохол.

— Отмъкна го една малка ученичка с къса рокличка и с чанта на гърба — докладва той. — Беше дамата от Бремен.

Тръгнаха да го търсят и по недоглеждане попаднаха на томболата. Съгласно тихата заповед на Тоблер, Йохан купи тридесет билета. Между тях имаше осем печеливши! Алпийски пейзаж в рамка, рисуван с маслени бои от местен художник. Голямо мече, което можеше да казва „Му!“. Шише с одеколон. Второ мече. Ролка серпантини. Пакет с хартия за писма. И още едно шише одеколон.

Нарамиха подаръците и в съседното помещение се снимаха с магнезий.

— „Завръщането на ловеца“ — каза тайният съветник.

А след това продължиха да си пробиват път през гъстата тълпа. От зала в зала. През всички коридори. Но Хагедорн не се виждаше никъде.

— Трябва да го намерим Йохан — каза тайният съветник. — Ученичката от Бремен, разбира се, го е отвлякла. А при това той коленопреклонно ме умоляваше да му бъда един вид майка.

Блудният син не беше и в бара. Йохан използува случая и започна да подарява лотарийните печалби. Одеколонът намери идеален пласмент при селските моми.

Масленият пейзаж от Алпите тикнаха в ръцете на една холандка, без да я питат. Тя им благодари на холандски.

— И без това не те разбираме — каза й недоволно Йохан, даде в добавка пакета с листовете за писма и рече: — Нито дума повече!

Върнаха се обратно на масата. Хагедорн все още липсваше. Йохан настани на третия стол двете мечета. Тайният съветник свали черните наушници.

— Странно е — заяви той. — Но без наушници виното ми се услажда повече. Какво общо, дявол да го вземе, има слухът с вкусовите нерви?

— Нищо — каза Йохан.

Сетне започнаха да експериментират. Запушваха си ушите и пиеха. Затваряха си очите и пиеха.

— Забелязвате ли нещо? — запита Тоблер.

— Да — отвърна Йохан. — Всички са зяпнали към нас и ни смятат за малоумни.

— А какво друго забелязвате?

— Можеш да правиш каквото щеш — виното си е великолепно. Наздраве!

През това време госпожа Каспариус, вързала с голяма панделка косите си и изобщо предрешена като невръстна ученичка, седеше с апаша Фриц Хагедорн в задименото, препълнено бирхале. Освен тях на масата им седяха и много други курортисти. Те също бяха маскирани, но това ги измъчваше.

Около тридесетгодишното учениче разтвори училищната си чанта, извади от нея пудриера и напудри дръзкото си носле с розово пухче.

Младият човек я гледаше.

— Какво става с домашните упражнения, малката?

— Имам много голяма нужда от няколко частни урока. Преди всичко по психология на хората. Хич не ме бива по този предмет.

— Ще трябва да почакаш, докато пораснеш! — извика той. — В тази област човек се учи само от опит.

— Грешите — каза тя. — Ако беше тъй, би трябвало да бъда първата в класа. Но не е така.

— Жалко. Значи, цялото ти прилежание е отишло на вятъра? О, клето дете!

Тя кимна.

— Каква искаш да станеш, като свършиш училище?

— Трамвайна кондукторка — рече тя. — Или пък лесничей по цветята. А най-много бих искала да стана екскурзоводка.

— Аха. Интересна професия. А аз всъщност исках да стана снежен човек. Снежните човеци имат повече от половин година ваканция.

— Не е ли по-правилно в множествено число да се каже „снежни хора“?

— Казва се снежни човеци. Но за да станеш снежен човек, трябва да имаш гимназиална диплома.

— И какъв станахте вместо това? — запита тя.