Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Младият човек му пожела всичко хубаво и се оттегли в залата, за да напише едно изчерпателно писмо на майка си.

Господин Шулце взе своите кънки от петия етаж и се отправи към пързалката. Имаше щастие, беше единственият посетител. С много усилия успя да пристегне ръждясалите кънки към тежките си обувки от говежда кожа. Сетне застана на огледалната повърхност и се осмели да направи първите крачки.

Удаде му се.

Скръсти ръце на гърба си и все още колебливо обиколи веднъж пързалката. Сетне спря, поемайки си дъх, и се зарадва. Гледай ти, все пак не бил загубен човек!

Сега вече стана по-смел. Започна да прави завои. Десният завой му се удаваше по-добре от левия. Но така си беше и тогава, още когато ходеше на училище. То не можеше да се поправи вече.

Помъчи се да си спомни всичко каквото умееше тогава. Засили се с левия крак и описа тройка. Първо външен завой, сетне леко завъртане и накрая — завой назад.

— Дявол да го вземе! — каза с уважение сам на себе си. — Наученото си е научено.

И сега вече се осмели да направи осмица — десен външен и след това вътрешен завой. Удаде му се и това! Двете цифри бяха гравирани върху леда — едри и ясни.

— А сега — завъртане около оста — каза гласно той, засили се с левия крак и с двете ръце, сетне се завъртя около десет пъти като пумпал около самия себе си, засмя се самодоволно и тъкмо в тоя миг някаква невидима сила сякаш дръпна краката му от леда! Размаха ръце, но това не помогна — просна се с цялата си дължина, темето му издрънча, ледът изпука, ребрата го заболяха. Шулце лежеше неподвижен. Лежеше с отворени очи и смаяно гледаше към небето.

В продължение на цяла минута той не помръдна. Сетне свали кънките. Стана му студено. Изправи се на крака и закуцука по леда към телената врата, извърна се още веднъж, усмихна се тъжно и каза:

— Който високо хвърчи, ниско пада!

Късно следобед тримата мъже седяха в читалнята, преглеждаха вестниците и разговаряха за някои важни събития през последно време. Прекъсна ги учителят по танци в хотела, професор Хелтай. Той се приближи до масата и помоли господин Шулце да го последва. Шулце отиде.

След четвърт час Кеселхут запита:

— Впрочем къде се губи Шулце?

— Може би взема урок по модерни танци!

— Едва ли — рече Кеселхут. — (Той беше приел забележката на Хагедорн буквално.)

След още четвърт час двамата тръгнаха да търсят Шулце. Намериха го без особени мъчности в една от трапезариите.

Разкрачил крака, той стоеше на върха на висока стълба и тъкмо забиваше в стената един пирон; след това върза за него някакво въже за пране. Слезе и усърдно затътри стълбата към съседната стена.

— Да нямате температура? — запита угрижено Хагедорн.

Шулце се изкачи по стълбата, извади един пирон от устата си и чука от джоба на сакото.

— Здрав съм — каза той.

— Държанието ви говори за противното.

— Декорирам — обясни Шулце и удари с чука палеца си.

После завърза и другия край на въжето. То увисна напряко през залата.

— Извънредно приятно занимание — каза той и слезе пак. — Помагам на професора по танцово изкуство.

В този миг се приближи Хелтай с две камериерки, които мъкнеха голям кош. Момичетата започнаха да подават на Шулце старо, продрано бельо, а той го простираше декоративно по въжето.

Професорът огледа увисналите ризи, долни гащи, чорапи и фланелки, присви едно око, засука черното си мустаче и извика:

— Прекрасно, драги!

Шулце не преставаше да тътри стълбата из залата, качваше се и слизаше по нея и неуморно простираше декоративните парцали. Камериерките се кискаха на продраното, допотопно бельо. Имаше дори един огромен корсет с банели.

Професорът потриваше ръце.

— Та вие сте цял художник, драги. Кога сте учили занаята?

— Току-що го научих, драги — отвърна Шулце.

При този закачлив отговор професорът пусна мустака си.

— Другият край на залата — също! — извика той. — Ще донеса гирлянди и балони.

Той изчезна.

Шулце се шегуваше с камериерките и изобщо се държеше тъй, като че ли Хагедорн и Кеселхут отдавна си бяха отишли.

Йохан не можа да издържи повече тази гледка, приближи се до стълбата и каза:

— Пуснете ме да се кача аз!

— Няма място за двама — отвърна Шулце.

— Искам да се кача сам — рече Кеселхут.

— Чудесно би ви подхождало — отвърна високомерно Шулце. — Я по-добре идете да играете бридж! Тук няма място за префинени хора!

Кеселхут отиде при Хагедорн.

— Кажете какво да правим, господин докторе?