Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Беше трогнат от потайните грижи на Йохан, обаче все пак реши да се скара на следния ден на господин Кеселхут. Сетне се облече за спане, взе една ябълка от масата, мушна се в леглото, изгаси лампата и въодушевено захапа ябълката.

Беше почти както през детството…

Хагедорн и Кеселхут все още седяха в залата и пушеха пури. Гледаха елегантната навалица.

Смелия Карл се приближи до масата им и се осведоми дали господата са прекарали приятно деня. Сетне се отдалечи, за да поздрави и други гости и да се посвети на танците в бара. Госпожица Марек обичаше да танцува най-много с него.

Хагедорн разказа какво беше преживял на пързалката. Господин Кеселхут побесня от яд. Той не беше в състояние да продължи разговора, извини се и отиде право в стаята си.

Малко по-късно с Хагедорн подхвана разговор някакъв силезийски фабрикант, който искаше да изкопчи дали младият милионер е склонен да вземе участие с няколкостотин хиляди марки във възстановяването на една предачна фабрика, затворена преди години. Хагедорн непрекъснато подчертаваше, че няма нито грош. Но господин Шпалтехолц сметна това за усуквания и продължи да възхвалява с все по-ярки краски възможностите за печалби. Най-сетне той покани господин доктора в бара.

Хагедорн търпеливо отиде. За да се изплъзне от съвсем безсмислените разговори, той танцуваше на смени с госпожа фон Малбре и с госпожа Каспариус. През повечето време господин Шпалтехолц от Глайвиц седеше до масата и подкупващо се усмихваше.

Постепенно Хагедорн забеляза, че имаше сметка да танцува ту с едната, ту с другата дама. Ревността нарастваше. Съперницата излизаше на преден план. А мъжът, около който се въртеше всичко, се превръщаше в странична подробност.

Без да се сбогува надълго, той изчезна, навести набързо снежния човек Казимир, разкраси го с мустаци от птичи пера, които беше намерил в гората, и отиде в апартамента си. И той беше изморен.

В това време Йохан довършваше своето писмо до госпожица Тоблер. Краят гласеше така:

„Пак научих нещо. Нещо ужасно, уважаема госпожице! Следобед портиерът — един противен тип — изпратил господин тайния съветник на пързалката за кънки. Там той трябвало да рине сняг заедно с някой си Сеп. Нима не е истински ужас, че карат толкова образован човек като господин баща ви да работи в един хотел като уличен метач? Във всеки случай господин тайният съветник много се смял. И забранил на доктор Хагедорн да предприема против това каквото и да било. А пък господин докторът би могъл да постигне много нещо, защото нали него го смятат за милионер.

Окончателно съм се объркал, мила госпожице Хилде! Дали не трябва да се намеся? Господин баща ви въпреки това ще върши каквото си ще. Пишете ми моля ви незабавно! Ако смятате, че е правилно, ще се скарам ужасно с господин тайния съветник и ще настоявам да вземе друга стая или да замине, или да разкрие кой е. Сам господин докторът казва: ако продължава тъй, скоро Шулце ще трябва да мие стълбището и да бели картофи. Смятате ли и вие така? Господин тайният съветник да мете в «Брукбойрен»? Та той няма дори представа как се прави това!

Очаквам с нетърпение вест от вас и ви поздравявам от сърце.

На другата сутрин тримата мъже закусваха заедно. Денят беше още по-хубав от предишния. През нощта не беше валял сняг. Въздухът бе мразовит и ясен. Слънцето рисуваше тъмносини сенки по снега. И както съобщи оберкелнерът, току-що бяха предали от Волкенщайн, че има прекрасна видимост. В трапезарията се тълпяха курортисти като някое скитническо племе, което потегля за великото преселение на народите.

— Какво ще предприемем днес? — запита Шулце.

Сетне умишлено бавно извади една пура, запали я и погледна над горящата клечка кибрит към благородния дарител.

Йохан се изчерви. Бръкна в джоба си и сложи на масата три билета.

— Ако нямате нищо против — каза той, — ще идем с лифта до Волкенщайн. Позволих си да се погрижа за билети и запазени места. Напливът е много голям. След половин час тръгваме. Не ми се ще да пътувам сам. Имате ли желание да дойдете? Във всеки случай за обяд трябва да се върна. Заради втория урок по ски.

Тридесет минути по-късно — затворени в един ромбовиден сандък с вместимост петнадесет души — те се полюшваха над гористите хълмове, които заобикаляха Волкенщайн, и пътуваха под доста остър ъгъл към небето.