Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Не срещна никого.

Хагедорн, който, търсейки Шулце, беше обиколил залата за писане, стаята за игри, бара, библиотеката и дори кегелбана, вече не знаеше какво да прави. В хотела сякаш нямаше жива душа. Курортистите бяха още из планината.

Той отиде в хола и запита портиера има ли представа къде се намира господин Шулце.

— На пързалката за кънки е, господин докторе — каза чичо Полтер, — зад сградата.

Младият човек излезе от хотела. Слънцето залязваше. Само най-високите върхове сияеха още.

Пързалката за кънки се намираше на тенис корта. Но там никой не караше кънки. Ледената повърхност беше покрита с дълбок сняг. На другия край на пързалката двама души почистваха снега. Хагедорн ги чу да разговарят и да се смеят. Той тръгна покрай високата мрежа и заобиколи игрището за тенис. Когато се приближи достатъчно, извика:

— Извинявайте, не сте ли видели насам един едър господин, който е дошъл да кара кънки?

Единият от двамата работници отговори високо:

— Да, драги мой! Едрият стар господин чисти сняг!

— Шулце? — извика изумено Хагедорн. — Вие ли сте? Да не са ви изгорели бушоните?

— Съвсем не — отвърна весело Шулце. — Само правя малко физически упражнения.

Беше нахлупил на главата си червеното скиорско кепе, носеше черните наушници, дебелите плетени ръкавици и чифт топлинки на китките.

— Портиерът ме мобилизира като крайно необходим технически помощник.

Като опипваше почвата под краката си, Хагедорн предпазливо пристъпи на и изчистената ледена повърхност и внимателно се упъти към двамата мъже.

Шулце стисна ръката му.

— Но как може такова нещо — каза смутено младият човек. — Такова безобразие! Та хотелът има достатъчно служители!

Сеп — градинар и пазач на гардероба за ски — плю на ръцете си, продължи да чисти снега и каза:

— Разбира се, че има. Това положително е някакъв гаден номер.

— Аз не намирам, че е така — заяви Шулце. — Портиерът чисто и просто е загрижен за здравето ми.

— Махайте се веднага оттук! — каза Хагедорн. — Ще ударя на тоя тип такава серия плесници, че ще почнат да му се привиждат бели мишки.

— Слушайте, драги — каза Шулце. — Моля ви за втори път: не се месете в тая работа.

— Има ли още една снегориначка? — запита младият човек.

— За имане — има — каза Сеп. — Но половината игрище вече е изчистено. Останалото ще свърша и сам. Вървете да закусвате, господин Шулце!

— Много ли ви пречех! — запита плахо възрастният човек.

Сеп се засмя.

— Малко! В края на краищата не сте следвали как се рине сняг.

Засмя се и Шулце. Сбогува се със Сеп колегиално, тикна в ръката му няколко гроша, облегна снегориначката си на мрежата и тръгна заедно с Хагедорн през парка обратно към хотела.

— Утре ще карам кънки — каза той. — Но може би вече изобщо съм забравил да карам. Много глупаво е, че тук няма стаичка, където кънкьорите да се стоплят. Това винаги биваше най-хубавото, когато караш кънки.

— Яд ме е — призна Хагедорн. — Ако не направите сега скандал, най-късно в другиден ще миете стълбищата. Оплачете се поне на директора!

— Та в тая история е замесен и директорът. Искат да ми дойде до гуша и да се махна. Намирам го много интересно. — Шулце хвана младия човек под ръка. — Това си е една моя прищявка. Недейте да ръмжите! Може би по-късно ще ме разберете!

— Едва ли — отвърна Хагедорн. — Вие сте прекалено добродушен. Затова и не сте я докарали доникъде.

Събеседникът му не можа да сдържи усмивката си.

— Точно така е. Да, не всекиму е дадено да бъде престолонаследник на Лихтенщайн. — Той се засмя. — А сега поразкажете ми нещичко от вашите любовни афери! Какво искаше онази чернокоса красавица, която дойде на терасата, за да бди над съня ви?

— Тя е някоя си госпожа фон Малбре. И аз трябвало на всяка цена да я спася. Била от ония жени, които се изравняват с интелекта на човека, в когото са влюбени в момента. По такъв начин станала повърхностна, от което иска най-сетне да се отърве. И за това лечение се нуждае от образован, духовно издигнат човек. Този човек съм бил аз!

— Бедничкият! — каза Шулце. — Пък и белята е, че тая особа е хубава! Е, а блондинката от Бремен, и тя ли иска да я спасяват?

— Не. Госпожа Каспариус е за по-простата метода. Тя твърди, че ние двамата сме млади, че си нямаме работа и че било грях, ако си откажем един другиму нещо. Още снощи искаше да види трите сиамски котки.

— Внимавайте, внимавайте! — каза Шулце. — Коя от двете ви харесва повече?