Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Спенсър усещаше всичко това в костите си, както болният от артрит предчувства приближаването на бурята, преди на хоризонта да се покаже първият облак. Появата на двете сини сфери, изглежда, потвърждаваше, че Спенсър е на правилния път да намери Валери, пътувайки през странно място, което щеше да го преобрази.

Той погледна четириногия си спътник с надеждата, че Роки се е вторачил там, където бе изчезнала втората светлина. Нуждаеше се от потвърждение, че не си бе въобразил светлините, макар и подкрепата да идваше от куче. Но Роки се беше свил на кълбо и трепереше от ужас. Главата му още беше наведена, а очите — затворени.

Вдясно от форда, в бушуващите води, се отрази светкавица. Реката беше много по-близо, отколкото Спенсър предполагаше. Речното корито се бе разширило драстично през изминалата минута.

Приведен над волана, Спенсър зави и се насочи към друга част на все по-стесняващата се ивица земя. Подкара напред, търсейки стабилна скала и питайки се дали загадъчната пустиня Мохаве ще му поднесе още изненади.

На небето, на двеста метра пред форда и вляво, изскочи трета синя мистерия, досущ експресен асансьор. После плавно спря и затрептя над земята, като бързо се въртеше.

Сърцето на Спенсър заблъска болезнено в гърдите. Той дръпна крака си от педала на газта. Намираше се на тънката граница между чудото и страха.

Светлият предмет се стрелна право към него. Беше голям като камион, но въпреки това детайлите бяха неясни. Движеше се безшумно. Сякаш не беше от този свят. Беше се насочил към сблъсък. Спенсър настъпи газта. Светлината свърна в посока, противоположна на движението на форда, уголеми се, припламна ярко и изпълни колата със синьо сияние. За да бъде по-малка мишена, Спенсър зави надясно, натисна спирачките и обърна форда с гръб към приближаващия се предмет, който разпръскваше сапфирени искри. По стъклата на колата проблеснаха десетки електрически дъги.

Ослепително синята, съскаща светлина обгърна Спенсър, който в същия миг разбра, че е станал свидетел на едно от най-редките природни явления. Кълбовидна мълния. Не беше съзнателно същество, нито извънземна сила, както си бе въобразил. Нито го дебнеше, нито го изкушаваше. Беше само елемент на бурята, обикновен като светкавица, гръмотевица или дъжд.

Благодарение на гумите си фордът беше безопасен. Веднага щом огненото кълбо се взриви върху тях, енергията му започна да се разсейва и бързо избледня до бледосиньо, като ставаше все по-неясна.

Сърцето му биеше от странно вълнение, сякаш Спенсър отчаяно предпочиташе да се срещне с нещо паранормално, макар и враждебно, отколкото да се върне в живот без чудеса. Въпреки че бе рядко срещано явление, кълбовидната мълния беше нещо твърде прозаично, за да задоволи очакванията му и разочарованието възвърна нормалния ритъм на сърцето му.

Фордът се разтресе и застрашително се наклони напред. Предният капак се обля в кална вода.

В паниката си, докато се опитваше да избегне синьото сияние, Спенсър бе завъртял волана силно надясно и бе спрял на брега на речното корито. Меката стена от пясък се свлече под тежестта на колата.

Сърцето му отново заби като обезумяло. Той забрави разочарованието си.

Спенсър превключи на задна скорост и леко натисна педала на газта. Фордът се придвижи назад, нагоре до разпадащия се склон.

От брега се срина още една част. Колата се наклони напред. Водата заля предния капак и стигна почти до стъклото.

Спенсър се отказа от предпазливостта и даде газ. Фордът отскочи назад и излезе от водата. Гумите затънаха в мекия, мокър пясък.

Брегът на речното корито беше твърде нестабилен и едва ли щеше да издържи. Двигателят изрева, гумите се завъртяха в коварната кал и колата се плъзна в потока.

— Мамка му — рече Спенсър, пое дълбоко въздух и затаи дъх, сякаш беше малко момче, което се готви да скочи във вир.

Водата стигна почти до покрива.

Разтревожен от апокалиптичния звук и движение, Роки нещастно изскимтя, все едно реагираше не само на текущите събития, но и на натрупалите се ужаси в целия му неспокоен живот.

Фордът започна да пори повърхността на водата, клатейки се като лодка в бурно море. Прозорците бяха затворени и студената вода не можеше да проникне вътре, но двигателят угасна.

Колата се понесе по течението. Водата се плискаше на десет-петнайсет сантиметра под страничните стъкла.

Разнесоха се различни звуци — барабаненето на дъжда по покрива и плискането и клокоченето на бушуващата вода.