Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Харис Деското стисна ръката на Рой, посочи единствения стол за посетители и каза:

— Моля, седнете.

Малкият кабинет не съответстваше на размерите на обитателя си. Беше непроветрен. Оскъдно осветен. Неугледно обзаведен.

Рой изпита съжаление към Деското. Никой правителствен служител, независимо от ранга, не биваше да работи в такъв тесен кабинет. Държавната служба беше призвание и според Рой към онези, които бяха готови да й се посветят, трябваше да се проявява уважение, благодарност и щедрост.

Деското седна на стола зад бюрото и рече:

— ФБР потвърди самоличността ви, но не пожелаха да кажат по какъв случай работите.

— Въпрос на националната сигурност — увери го Рой.

Всяко запитване, отнасящо се до Рой, което бе отправено към ФБР, стигаше до Касандра Солинко, ценен административен помощник на директора. Тя потвърждаваше лъжата (макар и никога писмено), че Рой е агент на Бюрото, но не обсъждаше разследването му, защото нямаше представа с какво се занимава той.

Деското се намръщи.

— Въпрос на националната сигурност. Това е много неясно.

Ако Рой си навлечеше неприятности — такива, че да предизвика разследване на Конгреса и медиен интерес — Касандра Солинко щеше да отрече някога да е потвърждавала, че той е агент на ФБР. Ако не й повярваха и тя получеше призовка да се яви в съда и да даде показания за Рой и за безименната му агенция, съществуваше изумително висока статистическа вероятност Касандра Солинко да получи фатална мозъчна емболия, масивен сърдечен инфаркт или да се блъсне с висока скорост в подпората на някой мост. Тя знаеше какви са последиците от евентуален опит да сътрудничи на властите.

— Съжалявам, капитан Деското, но не мога да бъда по-конкретен.

Ако Рой сам оплескаше нещо, последиците за него щяха да бъдат подобни. Понякога държавната служба можеше да бъде кариера, изпълнена с напрежение. И според Рой това беше една от причините удобните кабинети, щедрият пакет от привилегии и буквално неограничените пълномощия да са напълно оправдани.

Но на Деското не му харесваше да бъде държан в неведение. Той замени намръщването с усмивка и с островитянска лекота и спокойствие каза:

— Трудно е да окажа съдействие, без да знам цялата картина.

Беше лесно да се поддадеш на чара на Деското, да сбъркаш умишлените му, но плавни движения с леността на тропическия характер, да бъдеш заблуден от музикалния му глас и да повярваш, че той е повърхностен човек.

Но Рой видя истината в очите му — огромни, черни като мастило, прями и проницателни. Очите на капитана разкриваха интелигентност, търпение и неумолимо любопитство, типично за онези хора, които представляваха най-голямата заплаха за човек с професията на Рой.

Той се усмихна колкото е възможно по-мило, убеден, че видът му достойно съперничи на карибското обаяние на Деското и рече:

— Всъщност не ми е необходимо съдействие, а малко информация.

— С удоволствие ще ви я дам, ако мога.

Волтажът на усмивките им временно реши проблема с оскъдното осветление в малкия кабинет.

— Преди да ви повишат в централната администрация — започна Рой, — предполагам, че сте били капитан в полицията.

— Да. Командир на полицията в Западен Лос Анджелис.

— Спомняте ли си един млад полицай, който е служил по-малко от година под ваше командване, Спенсър Грант?

Очите на Деското леко се разшириха.

— Да, разбира се. Спомням си го съвсем ясно.

— Беше ли добро ченге?

— Най-добрият — без да се колебае, отговори Деското. — Беше завършил полицейската академия и криминалистика и бе служил в специалните военни сили. Спенс притежаваше необходимото.

— Компетентен човек, така ли?

— „Компетентен“ едва ли е точната дума.

— И интелигентен?

— Изключително.

— Двамата крадци на коли, които е застрелял… Бил ли е в правото си да го стори?

— Да, по дяволите. Напълно. Единият извършител беше издирван за убийство, а другият имаше три заповеди за арест за углавни престъпления. И двамата да стреляли по него. Спенс не е имал избор. Вътрешното разследване мигновено го оневини.

— Но въпреки това той не се е върнал на улицата.

— Не искаше повече да носи оръжие.

— Бил е военен рейнджър.

Деското кимна.

— Участвал е в няколко акции. В Централна Америка и в Средния Изток. И преди му се е налагало да убива и накрая е бил принуден да признае пред себе си, че не може да направи кариера в специалните сили.

— Заради чувствата, които изпитва, след като убива?