Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

— Да. И са били свързани наскоро. Съвсем нови са.

— Проследи накъде водят — нареди Рой и пак погледна компютъра.

Броенето бе стигнало до четирийсет и пет.

Рой отново се приближи до зелената кутия, свързваща компютъра и модема, грабна сивия кабел, водещ към нещо, чието предназначение още не бе установил, и го проследи. Сивият кабел изчезваше зад висока библиотека.

Джонсън също проследи жицата на алармената система и стигна до другата страна на библиотеката.

Рой дръпна сивия кабел, а Джонсън — жицата на алармената система.

Рой отмести поглед от кабела, в който бе приковано вниманието му. Пред него, малко по-високо от нивото на очите, между дебелите исторически томове, имаше обектив с диаметър два сантиметра и половина. Той махна книгите от лавицата и видя малка видеокамера.

— Какво е това, по дяволите? — попита Джонсън.

Цифрата на екрана беше четирийсет и осем.

— Задействал си видеокамера, когато си прекъснал магнитния контакт на вратата — обясни Рой, пусна кабела и взе още една книга от лавицата.

— Ами, ще унищожим видеолентата и никой няма да разбере, че сме били тук — рече Джонсън.

Рой отвори книгата и откъсна ъгълче от страницата.

— Не е толкова лесно. Когато си включил камерата, ти си задействал и компютъра, и цялата система, и си я програмирал да предава към външен телефонен пост.

— Каква система?

— Видеокамерата подава сигнал на онази правоъгълна зелена кутия на бюрото.

— Така ли? И какво става?

Рой събра слюнка и се изплю върху парчето хартия, после го залепи на обектива.

— Не съм сигурен какво точно става, но по някакъв начин кутията обработва видеообраза, преобразува го от визуален в някаква друга форма на информация и го предава на компютъра.

Рой се приближи до екрана. Вече не беше толкова напрегнат, колкото когато намери камерата, защото сега знаеше какво става. Не беше доволен, но поне нещата се изясниха.

51

50

50

Втората и третата цифра се промениха в петдесет и едно.

Чу се бръмчене.

— На всеки четири-пет секунди компютърът замразява на екрана информацията от видеолентата и я изпраща обратно в зелената кутия. И тогава първата цифра се променя.

На екрана се изписа:

52

51

51

— Зелената кутия — продължи Рой — предава информация от екрана и тогава се променя втората цифра.

52

52

51

— Модемът преобразува информацията в звуков код, изпраща го на телефона и тогава се променя третата цифра.

52

52

52

— А в другия край на телефонната линия се извършва обратният процес. Закодираната информация отново се превръща в образ.

— Образ? — попита Джонсън. — На нас?

— Грант току-що получи петдесет и втората снимка, откакто влязохме в бунгалото.

— По дяволите.

— Петдесет бяха хубави и ясни, после аз блокирах обектива на камерата.

— Но къде ги приема?

— Ще трябва да проследим телефонната връзка, която компютърът осъществи, когато ти разби вратата — отговори Рой и посочи червения индикатор на телефонната линия. — Грант не е искал да се срещнем, а само да знае как изглеждаме.

— И сега разглежда разпечатки с лицата ни?

— Вероятно още не. Другият край може също да е автоматизиран като този. Но Грант трябва да спре някъде, за да провери дали нещо е било предадено. А дотогава, с малко повече късмет, ние ще намерим телефона, до който е било отправено обаждането и ще го чакаме там.

Другите трима мъже се бяха дръпнали назад от компютрите и ги гледаха подозрително.

— Кой е този човек?

— Нищо особено — отговори Рой. — Само болен и изпълнен с омраза тип.

— Защо не издърпа щепсела, веднага щом разбра, че ни снима? — попита Джонсън.

— Той вече ни беше заснел, затова нямаше значение. Пък и може би ще настроим системата така, че твърдият диск да се изтрие, ако издърпаме щепсела. Тогава няма да знаем какви програми и информация са записани в компютъра. Докато системата е непокътната, може да добием ясна представа какво е правил тук. Вероятно ще възстановим действията му през последните няколко дни, седмици и дори месеци. Би трябвало да попаднем на някакви следи и дори да намерим жената чрез него.

55

55

55

Бръмчене.

Екранът проблесна и Рой изтръпна. Колоната от цифри изчезна и на мястото й се появиха две думи:

ВЪЛШЕБНОТО ЧИСЛО

Телефонната линия прекъсна. Червеният индикатор угасна.

— Няма проблем — каза Рой. — Пак може да проследим обаждането чрез автоматичните записи на телефонната компания.