Застанал до осветения от луната прозорец в тъмната, пуста галерия, с присъщата си смиреност и хрисимост, Рой Майро започна да обяснява как бе осъществил идеалите си по начин, по който дори агенцията, въпреки желанието си да бъде дръзка, би била твърде боязлива да подкрепи. Докато художникът слушаше, Рой изпита надежда бегълците да не дойдат тази нощ, нито следващата, не и докато двамата със Стивън не прекараха достатъчно време заедно, за да изградят основата на приятелството, което със сигурност щеше да обогати живота им.
Униформеното пиколо изкара микробуса на Дариус от малкия паркинг до „Хамлет Гардънс“, мина по улицата и спря пред главния вход, където след вечерята чакаха двете семейства Деското.
Харис стоеше най-отзад. Той се приготви да се качи във фолксвагена, когато една жена докосна рамото му.
— Господине, мога ли да ви предложа нещо за размисъл?
Този път Харис не се изненада и не отстъпи назад, както бе сторил в тоалетната на киното. Обърна се и видя привлекателна червенокоса жена с обувки с високи токчета, дълго до глезените палто в оттенък на зеленото, подхождащ на цвета на лицето й, и стилна широкопола шапка, кривната игриво на една страна. Изглежда, отиваше на увеселение или в нощен клуб.
— Колко хубаво би било за всички нас, ако новият световен ред се окаже мир, благополучие и демокрация — каза тя. — Но вероятно няма да е толкова привлекателен и по-скоро ще прилича на ранното средновековие, ако тогава са съществували всички тези чудесни нови форми на технически развлечения, които да го направят поносимо. Но сигурно ще се съгласите, че… възможността да видите най-новите филми на видео не компенсира напълно поробването.
— Какво искате от мен?
— Да ви помогна. Но вие трябва да желаете помощта, да съзнавате потребността от нея и да бъдете готов да направите необходимото.
Членовете на семейството му, които се бяха качили в микробуса, го гледаха с любопитство и загриженост.
— Не съм революционер — каза Харис.
— Нито ние — каза жената със зеленото палто. — Бомбите и оръжията са крайност. Знанията трябва да бъдат първото и основното оръжие във всяка съпротива.
— С какви знания бих могъл да ви бъда полезен?
— Например, знанието колко крехка е свободата ви в настоящата схема на нещата. Това ви дава степен на съпричастност, която ние ценим.
Пиколото стоеше на няколко крачки от тях и ги гледаше странно.
Жената извади от джоба си лист хартия и го показа на Харис. Той видя телефонен номер и три думи.
Сетне понечи да вземе листа от ръцете й, но тя го стисна здраво.
— Не, господин Деското. Предпочитам да ги запаметите.
Номерът се запомняше лесно. Трите думи също.
Докато Харис гледаше листа, жената рече:
— Човекът, който ви причини всичко това, се казва Рой Майро.
Той си спомни името, но не и откъде го знаеше.
— Дошъл е при вас, преструвайки се, че е агент на ФБР — добави тя.
— Човекът, който задаваше въпроси за Спенс! — възкликна Харис и вдигна глава. Изведнъж се ядоса, защото сега врагът му имаше лице. — Но какво му направих, по дяволите? Имахме само леко разногласие за един полицай, на когото бях командир. Това е всичко!
Харис изслуша останалото, което жената му каза, и се намръщи.
— Преструвал се е, че е от ФБР? Но той наистина беше такъв. Проверих го, след като ми се обади и преди да дойде в кабинета ми.
— Те рядко са такива, каквито изглеждат.
— Те? Кои са те?
— Онези, които винаги са били през вековете — усмихна се червенокосата. — Съжалявам. Нямам време за друго, освен да съм загадъчна.
— Ще си върна къщата — заяви Харис, макар да не се чувстваше толкова убеден.
— Няма. И макар че обществената врява беше достатъчно силна, за да отменят тези закони, те прокараха нови, осигурявайки си други начини да съсипят хората, които искат да унищожат. Проблемът не се състои само в един-единствен закон. Те са фанатици, които са влюбени във властта и искат да поучават всички как да живеят, как да мислят и какво да четат, говорят и чувстват.
— Как да се добера до Майро?
— Няма да можете да го сторите. Той е под твърде дълбоко прикритие, за да бъде лесно разобличен.
— Но…
— Не съм дошла тук да ви кажа как да намерите Рой Майро, а да ви предупредя тази вечер да не се връщате в дома на брат ви.
По гърба му полазиха ледени тръпки, каквито не бе усещал дотогава.
— Какво ще стане?
— Изпитанието ви още не е свършило. И няма да свърши, ако им позволите да правят, каквото искат. Ще бъдете арестуван за убийството на двама търговци на наркотици, съпругата на единия, приятелката на другия и три деца. Отпечатъците ви са намерени по предметите в къщата, където са били застреляни.
Читать дальше