Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Тъй като очакваха посетители, двамата започнаха да разговарят шепнешком.

— Да, струва ми се справедливо — каза Рой. — Но искам да гледам.

— Нали разбираш, че онова, което ще направя с нея, ще бъде… крайно?

— Страхливият не познава духовната извисеност.

— Точно така — съгласи се Стивън.

— „Всички те бяха толкова красиви в болката си и приличаха на ангели“ — цитира Рой.

— И ти искаш да видиш онзи кратък миг на съвършена красота?

— Да.

От далечния край на сградата се разнесе стържене и тракане на ключалка. Последва минута на колебание, после се чу лекото изскърцване на панти на врата.

Дариус натисна спирачки пред знака „СТОП“. Пътуваше на изток, а живееше на две и половина пресечки северно от мястото, където спря, но не включи мигача.

На отсрещната страна на кръстовището имаше четири телевизионни новинарски екипа с микровълнови сателитни чинии на покривите. Два бяха паркирани вляво, а други два — вдясно. Бяха облени в жълтеникавата светлина на уличните лампи. Един беше на местния клон на националната мрежа, а друг — на Канал 5, независимата станция с най-висок рейтинг на новините на пазара в Лос Анджелис. Харис не можа да види инициалите на останалите микробуси, но сигурно бяха на Ей Би Си и на Си Би Ес. Зад тях имаше няколко коли, също пълни с хора, а още шестима човека се разхождаха наоколо и разговаряха.

— Сигурно новината е сензационна.

В гласа на Дариус прозвуча ирония и гняв.

— Още не е — мрачно отбеляза Харис. — По-добре мини покрай тях, но не толкова бързо, че да привлечем вниманието им.

Вместо да завие наляво, към дома си, Дариус послуша съвета на брат си.

Докато минаваха покрай представителите на медиите, Харис се наведе напред, все едно настройваше радиото, и извърна лице от прозорците.

— Предупредили са ги да чакат на няколко пресечки, докато извършат ареста. Някой иска да се увери, че ще има достатъчно кадри, докато ме извеждат, окован в белезници. Ако отидат толкова далеч, че да използват екип на специалните сили, тогава точно преди да разбият вратата, ще съобщят на телевизионните микробуси да се приближат.

— Татко, искаш да кажеш, че всички тези хора са дошли тук, за да снимат теб? — попита Ондин.

— Можеш да се обзаложиш, миличка.

— Копелета — ядоса се тя.

— Това са само новинари, които си вършат работата.

Уила, която беше по-емоционална от сестра си, отново започна да плаче.

— Ондин има право — съгласи се Бони. — Смърдящи копелета.

— Какво безумие — обади се Мартин. — Чичо Харис, преследват те, сякаш си Майкъл Джексън.

— Добре, минахме покрай тях — рече Дариус, за да може Харис отново да се изправи.

— Полицаите сигурно мислят, че сме вкъщи — каза Бони. — Заради алармената система.

— Програмирана е на десетина сценария — обясни Дариус. — Когато не сме вкъщи, системата включва и изключва лампите, радиоапаратите и телевизорите ту в една, ту в друга стая и създава илюзията за реалистична дейност. Предполага се, че ще заблуди крадците, но не мисля, че ще подведе ченгетата.

— Какво ще правим сега? — попита Бони.

— Хайде да се поразходим с колата — предложи Харис и сложи ръце на отдушниците на парното, но не се стопли. — Карай по-нататък, докато помисля.

Вече бяха прекарали петнайсет минути, обикаляйки Бел Еър. Харис им бе разказал за мъжа със синята тойота, за втория непознат в тоалетната на киното и за червенокосата жена със зеленото палто. Още преди да видят телевизионните микробуси, всички бяха приели сериозно предупреждението на жената с оглед на събитията през последните няколко дни. Но бяха решили да минат покрай къщата, набързо да оставят Бони и Мартин, да се върнат след няколко минути и да ги вземат заедно с малкото дрехи и вещи на Харис, Джесика и момичетата. Но безцелната им разходка с колата ги доведе до срещата с телевизионните екипи и ги накара да осъзнаят, че предупреждението е било по-неотложно, отколкото предполагаха.

Дариус подкара по Уилшър Булевард и се отправи на запад, към Санта Моника и морето.

— Когато ме обвинят в предумишленото убийство на седем човека, сред които три деца — размишляваше на глас Харис, — прокурорът ще пледира за предумишлено убийство от първа степен, при особени обстоятелства.

— Ще откажат да те пуснат под гаранция — добави Дариус. — Обвинението е тежко. Ще кажат, че си твърде опасен.

— Дори да определят гаранция — обади се Джесика, — откъде ще намерим пари да я платим?