Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Двамата се качиха в лимузината, която потегли към хамбара зад къщата.

Спряха да налеят бензин в малкия град Ийгъл, на запад от Вейл. В минимаркета до бензиностанцията Ели купи две тубички универсално лепило.

— Защо ти е? — попита Спенсър.

— Много по-трудно е да се намери поялник и калай.

— Е, да, разбира се — рече той, сякаш имаше представа за какво говори Ели.

Тя остана сериозна. Запасът й от усмивки се бе изчерпал.

— Надявам се, че не е твърде студено, за да залепне.

— Какво ще правиш с универсалното лепило, ако мога да попитам?

— Ще залепя нещо.

— Това е ясно.

Ели седна на задната седалка при Роки.

По нейно указание Спенсър подкара шевролета към гаража за ремонт, който се намираше в края на бензиностанцията и спря до преспа сняг, висока три метра.

Предпазвайки се от дружелюбния език на кучето, Ели откачи малкото плъзгащо се стъкло между кабината и багажното отделение и го отвори само сантиметър и половина.

После извади от брезентовата чанта последните важни неща, които бе взела, когато сигналът от проследяването на „Земен страж“ ги бе принудил да изоставят рейнджроувъра. Дълъг оранжев кабел. Адаптор, трансформиращ запалката за цигари на всяко превозно средство в двоен електрически контакт, откъдето да черпи енергия, когато двигателят е включен, и компактна, сгъваема сателитна чиния с автоматично насочваща се антена.

Ели използва по-голямата част от универсалното лепило, за да прикрепи микровълновия предавател към металния под на багажното отделение.

— Една-две капки обикновено свършват работа — подхвърли Спенсър.

— Искам да съм сигурна, че няма да се отлепи в най-неподходящия момент и да започне да се плъзга. Предавателят трябва да бъде неподвижен.

— След като сложи толкова много лепило, ще ти е необходимо ядрено устройство, за да го помръднеш.

Наклонил глава на една страна, Роки с любопитство ги наблюдаваше през задното стъкло.

Универсалното лепило се втвърди за по-дълго от обичайното време — или защото Ели бе сложила твърде голямо количество, или поради студа. Но след десет минути микровълновият предавател беше стабилно закрепен на пода на шевролета.

Ели разпъна сгъваемата сателитна чиния и включи единия край на кабела в основата на предавателя. После вкопчи пръсти в тясната пролука, която бе оставила в задното стъкло на кабината, отвори по-широко прозореца и провря другия край на кабела под седалката.

Роки пъхна муцуна през прозореца и близна ръката й.

Ели бутна назад муцуната на кучето и затвори прозореца, доколкото позволяваше кабелът.

— Ще проследяваме някого чрез сателит ли? — попита Спенсър, когато двамата скочиха от багажното отделение на пикапа.

— Информацията е сила.

Той затвори задната врата и рече:

— Да, разбира се.

— А аз знам някои изключително важни неща.

— Не бих оспорил това нито за миг.

Те се качиха в кабината на шевролета. Ели издърпа кабела и го пъхна в един от контактите на запалката за цигари на таблото, а в другия включи компютъра.

— Добре — сериозно каза тя. — Следваща спирка — Вейл.

Спенсър превъртя ключа на стартера.

Развълнувана толкова силно, че едва шофираше, Ив Жаме обикаляше улиците на Лас Вегас и търсеше възможност да стане съвършената жена, както й бе показал Рой.

Тя мина покрай бар, където проблясващи неонови светлини рекламираха голи танцьорки и видя, че оттам излиза окаян на вид мъж на средна възраст. Беше плешив и дебел, а кожата на лицето му бе набръчкана като на куче от породата шар пей. Раменете му бяха прегърбени. Беше пъхнал ръце дълбоко в джобовете си и тътреше крака към паркинга до бара. Ив спря на едно от свободните места. Мъжът вървеше към нея. Влачеше се така, сякаш беше твърде изтощен от света, за да се съпротивлява на гравитацията повече, отколкото е необходимо.

Ив си представи колко тежко е положението му. Мъжът беше твърде стар, непривлекателен, непохватен в общуването с другите хора и беден, за да спечели благосклонността на момиче от онези, които желаеше. Беше си тръгнал за вкъщи, след като бе изпил няколко бири и бе гледал прелестните едрогърди и дългокраки млади жени, които никога нямаше да притежава. Отчаян. Потиснат. Болезнено самотен.

Ив изпита огромно съжаление към този човек, към когото животът бе ужасно несправедлив.

Тя слезе от колата и се приближи до него точно когато мъжът протегна ръка към вратата на десетгодишния си мръсен понтиак.

— Извинете — каза Ив.