Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Гари Дювал му я поднесе и палачинката наистина беше превъзходна, както бе обещал.

Рой затвори, обади се в подразделението на агенцията в Лас Вегас и заговори с Кен Хикман, който скоро щеше да приключи смяната си като сутрешен дежурен.

— Кен, къде е хеликоптерът?

— След десет минути ще е при вас.

— Ще го изпратя обратно с повечето хора тук.

— Отказваш ли се?

— Знаеш, че радарът ги изпусна.

— Да. Те изчезнаха и по този начин няма да ги намерим. Но аз имам друга идея и смятам да я осъществя. Трябва ми самолет.

— Господи.

— Не казах, че искам да чуя богохулства.

— Съжалявам.

— Какво ще кажеш за „Лиърджет“, с който дойдох в петък през нощта?

— Още е тук. Готов за излитане.

— Някъде наблизо край мен има ли военна база, където да кацне?

— Ей сега ще проверя.

Докато чакаше, Рой се замисли за Ив Жаме. Тази вечер нямаше да може да се върне в Лас Вегас. Рой се запита какво ще направи русокосата му сладурана, за да съхрани в сърцето си спомена за него. Беше казала, че ще е нещо специално. Той предположи, че Ив ще упражнява нови пози — ако съществуваха такива — и ще изпробва нови еротични помощни средства, за да подготви преживяване, което ще го накара да трепери и да остане без дъх. Рой се опита да си представи какви ще бъдат онези играчки и му се зави свят. Устата му пресъхна. И това беше съвършено.

— Самолетът може да кацне в Сийдър Сити.

— В този град може да се приземи „Лиърджет“?

— Брайън Хед е само на четирийсет и пет километра на изток.

— Кой?

— Не кой, а какво. Брайън Хед е първокласен курорт за ски. Горе в планината има множество къщи. Доста богаташи и корпорации имат вили в Брайън Хед, кацат със самолетите си в Сийдър Сити и оттам продължават с коли. Летището не е луксозно, но на пистата може да кацне „Лиърджет“.

— Екипажът готов ли е?

— Абсолютно. Ще бъдат при теб в един часа.

— Страхотно. Ще помоля някой от ухилените жандармеристи да ме закара до летището.

— Кого?

— Някой от учтивите жандарми — отговори Рой, който отново беше в чудесно настроение.

— Не съм сигурен дали кодиращото устройство предава точно думите ти.

— Едно от ченгетата мормони.

Хикман или разбра какво иска да каже Рой, или реши, че не е необходимо да го разбира, и рече:

— Тук трябва да представят план на полета. Къде ще отидеш от Сийдър Сити?

— В Денвър — отговори Рой.

Отпусната на последната седалка, в продължение на два часа Ели ту задрямваше, ту се събуждаше. През последните четиринайсет месеца на бягство се бе научила да потиска страховете и тревогите си и да спи, когато има възможност.

Докато Ели се протягаше и прозяваше, Спенсър се върна от продължителното си посещение при двамата пилоти и седна от другата страна на пътеката.

Роки се сви в краката му.

— Още добри новини — каза Спенсър. — Според момчетата хеликоптерът е правен по поръчка. Двигателите са с усилена мощност, за да пренасят свръхтовари. Има място и за допълнителни резервоари. Хеликоптерът има много по-голям пробег от стандартния модел. Пилотите са сигурни, че ще стигнем до границата и ще минем Гранд Джънкшън, преди да възникне опасност горивото да свърши, ако отидем толкова далеч.

— Колкото по-далеч, толкова по-добре. Но не бива да прелитаме близо до Гранд Джънкшън. Не искам да ни виждат множество любопитни хора. По-добре да ни закарат някъде в околностите, за да намерим някакво превозно средство.

— Ще стигнем до покрайнините на Гранд Джънкшън след около половин час, преди да започне да се здрачава. Сега е четиринайсет и десет или петнайсет в Планинската часова зона. Имаме достатъчно време да разгледаме картата и да изберем подходящо място за приземяване.

Ели посочи брезентовата чанта на седалката пред нея.

— Виж какво, що се отнася до твоите петдесет хиляди долара…

Спенсър вдигна ръка, за да й направи знак да млъкне.

— Само се изненадах, че си ги намерила. Това е всичко. Имаше право да преровиш багажа ми, след като ме намери в пустинята. Не знаеше защо те търся. Всъщност няма да се учудя, ако още не си наясно по този въпрос.

— Винаги ли носиш със себе си толкова много пари?

— Преди около година и половина започнах да внасям долари и златни монети в сейфове в Калифорния, Невада и Аризона. Открих си и спестовни сметки в различни градове под фалшиви имена и социалноосигурителни номера. А всичко друго изнесох вън от страната.

— Защо?

— За да мога да се придвижвам бързо.

— Предполагаше, че ще те преследват?