Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

— Слушай, Ив. Трябва да разбереш. Изключително важно е да разбереш.

Тя изведнъж стана сериозна. Явно осъзна, че бяха стигнали до най-съществената точка на връзката им. Беше още по-хубава, отколкото когато се смееше.

— Имаш право — каза Рой. — Това е голяма сила. Най-голямата от всички и затова трябва да бъдеш наясно с нея.

Макар че светеха само лампите на таблото, зелените й очи блестяха, сякаш отразяваха лятно слънце. Бяха съвършени, безукорни и завладяващи, досущ очите на жената, която Рой издирваше и чиято снимка носеше в портфейла си.

И челото на Ив беше съвършено. Но един малък дефект помрачаваше красотата на дясното й слепоочие. За съжаление краят на веждата беше твърде издаден. Вероятно там имаше около половин грам повече костно вещество. Беше някак непропорционален и засенчваше съвършенството на лявата вежда.

Но това не беше съществено. Рой можеше да го преживее. Щеше да се съсредоточи само върху ангелските й очи. Макар и с малки недостатъци, Ив беше единствената жена, която притежаваше повече от една съвършена черта. И съкровищата й не се ограничаваха само с ръцете и очите.

— За разлика от другите тази сила не произтича от гняв — обясни той. Много искаше тази прелестна жена да разбере мисията му на този свят и истинската му същност. — Не идва и от омраза. Нито от ярост, завист, огорчение или алчност. Не е като силата, която някои хора черпят от смелостта или достойнството или добиват от вярата в Бога. Тя превъзхожда онези сили, Ив. Знаеш ли каква е тази сила?

Ив беше изпаднала в транс и не бе в състояние да каже нищо. Само поклати глава.

— Моята сила е силата на състраданието — заяви Рой.

— Състрадание — прошепна тя.

— Състрадание. Ако се опиташ да разбереш другите хора, да почувстваш болката им, наистина да познаваш терзанията им и да ги обичаш въпреки недостатъците им, ще те завладее такова силно съжаление, че е непоносимо. Трябва да намериш отдушник. Затова даваш воля на неизмеримата, неизчерпаема сила на състраданието. Действаш, за да освободиш напрежението и да облекчиш света, приближавайки го до съвършенството.

— Състрадание — отново промълви Ив, сякаш не бе чувала тази дума или Рой бе казал непозната за нея дефиниция.

Той не можеше да откъсне поглед от устата й, докато тя повтаряше думата. Устните й бяха божествени. Рой не проумяваше защо му се бе сторило, че устните на Мелиса Уиклън са съвършени, когато пред устните на Ив и най-сладката ягода би изглеждала кисела.

Той продължи урока си по морална изтънченост.

— Когато си мотивиран единствено от състрадание и не печелиш нищо за себе си, тогава всяко действие е морално и ти не дължиш обяснение никому. Действайки от състрадание, ти си освободен завинаги от съмнението, а то е сила като всяка друга.

— Всяко действие — повтори Ив, толкова завладяна от идеята, че едва поемаше дъх да говори.

— Всяко — увери я Рой.

Тя облиза устни.

О, Господи, езикът й беше толкова нежен, блестеше толкова интригуващо, плъзна се толкова чувствено по устните й и беше толкова съвършено заострен, че преди да се осъзнае, от гърдите на Рой се изтръгна лека въздишка на екстаз.

Съвършени устни. Съвършен език. Само ако брадичката й не беше толкова трагично месеста. Други биха решили, че е божествена, но Рой бе надарен с по-изострена чувствителност към несъвършенството от останалите хора. Той болезнено съзнаваше, че микроскопичният излишък тлъстина придава на брадичката й едва забележим пухкав вид. Трябваше да се съсредоточава само върху устните и езика й и да не гледа по-надолу.

— Колко човека си убил? — попита Ив.

— Ами, не ги броя. Това би изглеждало… Знам ли… Все едно се гордея. Не искам похвала. Не. Получавам удовлетворение, само като правя онова, което знам, че е правилно. Удовлетворението е много лично нещо.

— Колко? — настоя тя. — Горе-долу.

— О, не знам. През годините… Неколкостотин. Нещо такова.

Ив затвори очи и потрепери.

— Когато ги убиваш… точно преди да го сториш и хората те гледат в очите, страхуват ли се?

— Да, но много ми се иска да не се боят. Бих желал да разберат, че познавам терзанията им и действам от състрадание, и всичко ще стане бързо и безболезнено.

— Гледат те в очите и виждат силата, която имаш над тях — досущ буря — и се страхуват.

Той пусна ръката й и посочи с показалец плоската част на костта, непосредствено над началото на съвършения й нос, пред който всички други носове приличаха на черупки на орех. Сетне бавно насочи пръста си към лицето й и каза: