• Пожаловаться

Дийн Кунц: Гръмотевичният дом

Здесь есть возможность читать онлайн «Дийн Кунц: Гръмотевичният дом» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Гръмотевичният дом: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гръмотевичният дом»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Дийн Кунц: другие книги автора


Кто написал Гръмотевичният дом? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Гръмотевичният дом — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гръмотевичният дом», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тя се вторачи, зяпна към него изумена.

— Така е — потвърди той.

— Не. Не може да бъде.

Винаги е била господар на живота си. В изработването на плановете си стигаше до дребнавост, стремеше се да бъде подготвена за всички възможности. В личния си живот упражняваше почти същата научна методология, която й бе позволила да защити доктората си по физика на елементарните частици почти една година преди връстниците си — колеги в тази област. Не обичаше изненадите, не й харесваше да зависи от друг вместо от себе си; а мисълта, че може да се окаже безпомощна буквално я ужасяваше. А сега Витески й казваше, че е прекарала двайсет и два дена в състояние на пълна безпомощност в пълна зависимост от останалите, а това дълбоко я разтревожи.

Ами ако никога не бе излязла от комата?

Или още по-лошо — ако се бе събудила парализирана от врата надолу, обречена да живее в пълна безпомощност? Ако й се бе наложило до края на дните й да бъде хранена и обличана, да бъде водена до тоалетната от наемни болногледачи?

Потрепера.

— Не — отсече тя. — Невъзможно е да не съм била на себе си толкова много време. Невъзможно е. Сигурно има някаква грешка.

— Не може да не сте забелязали колко сте отслабнали — наблегна Витески, — Загубили сте поне седем килограма.

Тя вдигна ръце, Бяха като сламки. И малко преди това бе забелязала, че изглеждат ужасяващо, но не бе пожелала да се размисли какво значи това.

— Давахме ви течности интравенозно, разбира се — продължи докторът. — Иначе отдавна бихте умрели от обезводняване. Към течностите прибавяхме и нещо хранително, преди всичко гликоза. Но не сте поемали истинска храна, тоест твърда храна, повече от три седмици.

Сюзан беше метър и шейсет и четири сантиметра и идеалното й тегло (като се отчетат тънките й кости) беше около петдесет килограма. В момента тежеше между четиридесет и четиридесет и два и ефектът от загубата бе поразителен. Постави ръце върху одеялото и дори през завивката усети колко остри и кокалести са станали бедрата й.

— Двайсет и два дена — замислено промълви тя.

Накрая прие фактите неохотно.

Когато престана да се съпротивлява на истината, главоболието и отпадналостта й се върнаха. Отпусна се на възглавницата си немощна като купчина мокро сено.

— Засега ви стига толкова — заяви Витески. — Мисля, че ви оставих да говорите прекалено много. Не е редно да се уморявате толкова. В момента ви трябва много почивка.

— Почивка? — възкликна тя. — Не. За Бога, аз съм почивала двайсет и два дена!

— Не може да се нарече почивка състоянието, което сте прекарали в кома. То не е като нормалния сън. Възстановяването на силите и на издръжливостта ви няма да стане веднага.

Вдигна регулиращото устройство, натисна един от четирите бутона и спусна горната част на леглото.

— Не — възропта Сюзан, уплашена изведнъж. — Почакайте. Моля ви, почакайте малко.

Той не обърна внимание на протеста й и спусна леглото до края.

Тя впи пръсти в рамката и се опита да седне, но бе твърде изтощена, за да се повдигне.

— Не мислите, че сега ще мога да заспя, нали? — попита тя, макар да чувстваше, че има нужда от сън. Усещаше, че уморените й очи сълзят и парят. Клепките й тежаха като оловни.

— Имате нужда най-вече от сън — увери я той.

— Но не мога.

— А видът ви говори точно за обратното. Вие сте просто изтощена. И в това няма нищо чудно.

— Не. Не това искам да кажа. Аз не смея да заспя, не се събудя?

— Ще се събудите, разбира се.

— А ако изпадна отново в кома?

— Няма да изпаднете.

Ядосана, че той не може да разбере страха й, стисна зъби и повтори:

— Но ако изпадна!

— Вижте, не може да се страхувате цял живот от заспиването — бавно и търпеливо започна Витески като че ли се мъчеше да убеди малко дете. — Просто се отпуснете. Излезли сте от комата. Ще се оправите. Сега е вече доста късно и аз самият имам нужда от нещо за хапване и малко сън. Просто се отпуснете. Хайде? Отпуснете се.

„Ако това е най-доброто му поведение, помисли си Сюзан, — какъв ли става, когато не се опитва да е любезен?“

Той тръгна към вратата.

Искаше й се да извика: „Не ме оставяйте сама!“ Но упоритият й навик да разчита само на себе си не й разреши да се държи като уплашено дете. Не искаше да зависи от доктор Витески или от когото и да е.

— Починете си — посъветва я накрая той. — Всичко ще изглежда по-добре сутринта.

После изгаси горното осветление.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гръмотевичният дом»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гръмотевичният дом» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Дийн Кунц: Вуду
Вуду
Дийн Кунц
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Отзывы о книге «Гръмотевичният дом»

Обсуждение, отзывы о книге «Гръмотевичният дом» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.