Дийн Кунц: Гръмотевичният дом

Макгий погледна към Голодкин.

Капитанът се изчерви и пристъпи на място.

— Леонид? — попита Макгий.

Той се намръщи, вдигна рамене и каза нещо на руски. Сюзан наблюдаваше Джеф Макгий, а той наблюдаваше капитана, който изглеждаше искрено засрамен.

— На Леонид не му оставаше нищо друго, освен да те предаде — подхвана пак Витески. — Просто го държахме в ръцете си. Заради семейството му, разбира се. Не му се харесваше да го използваме като двоен агент, но знаеше, че сме го хванали натясно. Беше ни доста полезен и аз съм убеден, че пак ще го използваме за разобличаване и на други агенти.

— Значи през последните две години всеки път, когато съм предавал нещо по Леонид… — започна Макгий.

— … той ни го доставяше право на нас — довърши Витески. — Ние го преглеждахме, редактирахме го, вкарвахме лъжливи данни, за да заблудим ЦРУ, а после го връщахме на Леонид. И тогава той го предаваше на турците.

— По дяволите — огорчено изруга Макгий.

Витески се изсмя. Взе чашата с коняк и отпи от кехлибарената течност.

Сюзан гледаше двамата мъже и се чувстваше все по-неспокойна. Започна да мисли, че това все пак не е още един спектакъл. Започна да мисли, че Макгий наистина е искал да я измъкне оттук и че наистина е бил предаден. Което значеше, че и двамата са загубили последния си шанс да се измъкнат.

Макгий се обърна към Витески:

— Щом сте знаели, че ще се опитам да спася Сюзан, защо не ме спряхте преди да я изведа от имитацията на Гръмотевичния дом, преди да разруша илюзията?

Витески отново отпи от коняка.

— Вече бяхме решили, че не можем да я пречупим. Тя просто не се поддаваше на програмата. Ти самият го видя.

— Бях наполовина обезумяла от страх — намеси се Сюзан.

Витески я погледна и кимна:

— Да. Наполовина обезумяла. И според мене нямаше да стигнеш по-далече. Нямаше да се пречупиш. Прекалено стабилна си, скъпа моя. В най-лошия случай би потънала в някакво полукататонично състояние. Но не би се пречупила, He и ти. Така че решихме да зарежем програмата и да прибегнем до плана за крайни случаи.

— Какъв план за крайни случаи? — попита Макгий.

Витески се обърна към Леонид Голодкин и бързо му каза нещо на руски.

Той кимна и излезе от каютата.

— Какво искаш да кажеш? — настояваше Макгий.

Витески не отговори. Просто се усмихна и отново взе чашата с коняк.

— Какво става? — попита Сюзан Макгий.

— Не знам — отвърна той.

После протегна ръка и след кратко колебание Сюзан я пое. Опита се да й се усмихне окуражително, но усмивката му беше плаха, неубедителна. Зад нея тя долови страх.

— Чудесен коняк — въздъхна Витески. — Сигурно е нещо контрабандно. От магазините такова добро нещо не може да се купи — освен ако не попаднеш в някой от специалните пунктове за снабдяване на партийните големци. Трябва да попитам добрия капитан кой е снабдителят му.

Вратата се отвори и се показа Леонид Голодкин. Още двама души влязоха зад него. Единият беше Джефри Макгий.

А другият Сюзан Торнтън.

Още двама двойници.

Бяха дори облечени по същия начин като тях.

Сюзан усети като че ли вените й се превръщат в чупливи ледени тръбички, докато гледаше двойника си.

Фалшивата Сюзан се усмихна. Приликата беше невероятна.

С останало без кръв лице и с измъчен поглед истинският Джеф Макгий мрачно изгледа Лион Витески и попита:

— Какво, по дяволите, е това?

— Планът за крайни случаи — обясни той. — Бяхме го разработили като резервен от самото начало, макар че не казахме на тебе, разбира се.

Фалшивата Сюзан се обърна към истинската:

— Абсолютно прекрасно е да се намирам в една и съща стая с вас накрая.

Сюзан поразена промълви:

— Тя и говори също като мен!

Обади се фалшивият Макгий:

— Работили сме почти една година с магнетофонни записи на гласовете ви. — И той звучеше също като истинския Макгий.

Витески се усмихна на двойниците с нещо като бащинска гордост. После се обърна към истинския Макгий:

— Вас ще ви застрелят и ще ви хвърлят зад борда посред Черно море. Тези двамата ще се върнат в САЩ вместо вас. Нашата Сюзан отново ще постъпи на работа в „Майлстоун“. — Сега погледна Сюзан: — Скъпа моя, би ни било от голяма помощ, ако бяхме успели да те пречупим. Така щяхме да имаме по-голяма преднина. Все пак ще получим повечето от онова, което искаме, като настаним двойника ти в корпорацията. Ще ни отнеме само малко повече време. След около година ще знаем всичко, което ти не можа да ни разкажеш. А ако малката ни хитрост издържи повече от година, ще се окаже, че имаме повече данни, отколкото бихме получили от теб. — Отново заговори на Джеф: — Надяваме се, че твоят двойник, ще успее да се издигне в американското разузнаване, навярно в групата им по бихейвиористика, и така ще се сдобием с още една къртица на подходящо място.