Дийн Кунц - Древният враг

Тя не можеше да си обясни защо избухна така пред генерала.

Може би, защото си ги бе представяла, него и хората му, като спасителната конница. Искало й се беше всички проблеми да бъдат разрешени, всички неясноти да бъдат изяснени незабавно с пристигането на Копърфилд. Бе осъзнала, че няма да стане така, когато те бяха насочили оръжията си към нея. Мечтата бе угаснала бързо. И съвсем неоправдано тя бе стоварила вината върху генерала.

Това не беше типично за нея. Сигурно нервите й бяха опънати повече, отколкото си мислеше.

Брайс започна да представя хората си на Копърфилд, ала генералът го прекъсна:

— Не искам да бъда невъзпитан, шерифе, обаче нямам време за запознанства. По-късно. Точно сега искам да действам. Искам да видя всички онези неща, за които ми разказа по телефона миналата нощ и после искам да се направи аутопсия.

Той иска да прескочи представянията, защото не вижда смисъл да интимничи с хора, които може би са обречени, помисли си Джени. Ако ние развием симптоми на заразяване, ако това се окаже някакво мозъчно заболяване и ако ние обезумеем и се опитаме да щурмуваме подвижните лаборатории, за него ще бъде по-лесно да ни разстреля, ако не ни познава много добре.

Стига! — каза си ядосано тя.

Тя се загледа в Лайза и си помисли: О, небеса, дете, ако аз съм толкова изтощена, как ли се чувстваш ти. И все пак ти се държиш по-мъжки от всички. Каква прекрасна сестричка имам.

— Преди да ви разведа наоколо — каза Брайс на Копърфилд, — трябва да ви разкажа за нещото, което видяхме миналата нощ, и какво се случи на…

— Не, не — прекъсна го нетърпеливо Копърфилд. — Искам да проуча това стъпка по стъпка. Точно както сте се натъкнали на нещата. Ще има достатъчно време да ми разкажеш какво е станало миналата нощ. Нека започнем да действаме.

— Обаче, виждате ли, все повече изглежда, че не заразна болест е очистила този град — възрази Брайс.

Генералът каза:

— Хората ми дойдоха тук да разследват за евентуална връзка с ХБВ. Това и ще направим най-напред. После можем да разгледаме други възможности. СПД, шерифе.

Брайс отпрати повечето от хората си обратно в хотел Хилтоп, оставяйки със себе си само Тал и Франк.

Джени хвана Лайза за ръка и двете също се насочиха обратно към хотела.

Копърфилд й подвикна:

— Докторе! Почакайте. Искам да дойдете с нас. Вие бяхте първият лекар на мястото на действието. Ако състоянието на телата се е изменило, вие сте тази, която ще го установи най-добре.

Джени погледна към Лайза:

— Искаш ли да дойдеш?

— Обратно в пекарницата? Благодаря, не искам. — Момичето потръпна.

Мислейки си за сладкото детско гласче, което идваше от канала на мивката, Джени каза:

— Не отивай в кухнята. И ако ти се наложи да отидеш в тоалетната, помоли някой да те придружи.

— Джени, всички те са мъже!

— Пет пари не давам. Помоли Горди. Той може да стои пред отделението с гръб към теб.

— Божичко, това няма да е удобно.

— Иска ти се да отидеш в тази тоалетна отново сама?

Момичето пребледня:

— В никакъв случай.

— Добре. Дръж се близо до другите. Подчертавам, близо. Не просто в едно и също помещение. Стой в същата част на помещението. Обещаваш ли?

— Обещавам.

Джени мислеше за двете телефонни обаждания на Уоргъл тази сутрин. За грубите му заплахи. И въпреки че това бяха заплахи на мъртъв човек, които не би трябвало да имат значение, Джени бе изплашена.

— И ти се пази — каза Лайза.

Джени целуна момичето по бузата.

— Сега побързай и настигни Горди, преди той да завие зад ъгъла.

Лайза се затича и викна:

— Горди! Почакай!

Високият млад полицай спря на ъгъла и погледна назад.

Наблюдавайки как Лайза спринтира по калдъръмения тротоар, сърцето на Джени се сви.

Тя си помисли: Дали няма да е изчезнала, когато се върна? Ще я видя ли отново жива?

Пекарницата на Либерман.

Брайс, Тал, Франк и Джени влязоха в кухнята. Генерал Копърфилд и деветимата учени от неговия екип ги следваха по петите, а четирима войници, мъкнейки автомати, завършваха колоната.

Кухнята се изпълни с хора. Брайс се чувстваше неловко. Ами ако ги нападнеха, докато са притиснати заедно? Ами ако се наложеше да напуснат бързо?

Двете глави си стояха точно на същото място, където бяха миналата нощ: във фурните, взирайки се през стъклото. Върху работната маса двете отрязани ръце все така стискаха здраво точилката.

Нивън от хората на генерала направи няколко снимки на кухнята от различни ъгли, после десетина едри планове на главите и ръцете.